каменния под на библиотеката. — А за нещо съвсем друго.
Тя погледна надолу. Върху пода имаше небрежно хвърлено килимче, там, където обикновено
нямаше нищо. Освен това то не лежеше гладко разстлано, а бе метнато върху неравномерна
изпъкналост, която закриваше очертанията на Бокала, Меча и Ангела. Мерис се наведе,
улови го за крайчеца и дръпна.
Мълчаливите братя не ахнаха, разбира се — нали бяха безмълвни. Ала в главата на Мерис
избухна същинска какофония, психическият отзвук от изумлението и ужаса им. Брат Енок
направи крачка назад, а брат Закарая закри лице с дългопръстата си ръка, сякаш за да
пропъди гледката пред себе си от съсипаните си очи.
— Нямаше го тази сутрин — обясни Мерис. — Но когато се върнах следобед, то ме
очакваше.
В първия миг си бе помислила, че някаква голяма птица е проникнала в библиотеката и е
издъхнала на пода, навярно като си е счупила врата в един от високите прозорци. Но после
се бе приближила и бе осъзнала какво вижда пред себе си. Не каза нищо за раздиращия
пристъп на отчаяние, който бе преминал като стрела през тялото й, нито как бе отишла до
прозореца със залитане и бе повърнала през него в мига, в който си бе дала сметка какво е
видяла.
Чифт бели криле… всъщност, не съвсем бели, а смесица от цветове, които блещукаха и се
променяха пред погледа й — бледосребристо, прошарено с виолетово и тъмносиньо; всяко
перо — поръбено в злато. А в основата им — отблъскваща топка от прерязани кости и
сухожилия. Ангелски крила… отсечени от тялото на жив ангел. Ангелска кръв с цвят на
течно злато, бе оплискала пода.
Върху крилата имаше сгънат лист хартия, адресиран до нюйоркския Институт. След като
напръска лицето си с вода, Мерис бе вдигнала писмото и го бе прочела. Беше кратко — само
едно изречение, подписано с почерк, който й бе странно познат, тъй като в него се долавяше
ехо от курсива на Валънтайн, от заврънкулките на неговите букви, оформени от силна,
сигурна ръка. Ала името не бе това на Валънтайн. А на неговия син.
Джонатан Кристофър Моргенстърн.
Мерис подаде бележката на брат Закарая, който я пое от ръката й, отвори я и прочете, точно
както бе направила и тя, една-единствена дума на старогръцки, изписана красиво върху
листа.
Erchomai, бе всичко, което писмото казваше.
Идвам.
БЕЛЕЖКИ
Латинското заклинание, с което Магнус призовава Азазел, започващо с думите „Quod
tumeraris: per Jehovam, Gehennam” е взето от „Трагичната история на доктор Фауст” от
Кристофър Марлоу.
Откъсите от баладата, която Магнус слуша в колата, са взети с разрешение от песента „Уви,
няма с кого да си играя” на Елка Клоук.
Тениската с надпис „ОЧЕВИДНО Е, ЧЕ ВЗЕХ НЯКОИ ЛОШИ РЕШЕНИЯ” е вдъхновена от
комикса на приятеля ми Джеф Жак в www.questionablecontent.net. Тениската може да бъде
закупена от www.topatoco.com. Идеята за „Magical Love Gentleman” също е негова.
Касандра Клеър
ГРАД НА ИЗГУБЕНИ ДУШИ
Редактор
Любка Йосифова
Коректор
Милена Моллова
Технически редактор
Симеон Айтов
Американска. Първо издание
Формат 60x90/16. Печ. коли 30,5
Издателство ИБИС
София, бул. „Искърско шосе” 19
Книжна борса „Болид”, ет. 4, ст. 2
e-mail: office@ibis-press.eu тел. 981 68 31
Предпечатна подготовка „Ибис”
Печатница „Симолини”
