Град на стълби полностью

Шара насочва поглед към прозоречната каса в стената на атриума. Първоначално всеки атриум си е имал прозорец с рисувано стъкло. Шара е чела десетки писма, описващи красотата на Божественото стъкло в Престола на света — сини и червени цветове, които окото не можело да различи докрай, но въпреки това усещало, — и макар да ѝ е тъжно, че всичко това вече го няма, по-силно е друго чувство, а именно почудата, че прозорецът на Колкан е непокътнат, но стъклото е прозрачно, без никакви рисунки. Размахва бавно свещника и наблюдава отражението му в стъклото — голям, прозрачен и съвсем обикновен прозорец. „Може би стъклописът е изчезнал, когато е изчезнал Колкан — мисли си тя, — но защо този прозорец е цял, а останалите са счупени до един?“

Вдига свещника и оглежда другите атриуми.

Някога, като съвсем малка, леля Виня я е завела в националната библиотека в Галадеш. До онзи миг Шара не си е давала сметка какво означават книгите, какви възможности предлагат — че можеш да ги защитиш завинаги, да ги съхраняваш, както инженерите съхраняват вода, че са бездънен ресурс на време и знание, уловени с мастило, вързани за хартия, подредени на рафтове… Мигове, превърнати в нещо физическо, недосегаемо, съвършено, като да запазиш мъртъв стършел в кристал с капчица отрова, провиснала завинаги от жилото му.

Тогава е изпитала нещо неописуемо. Нещо като… сеща се как двамата с Во са чели в библиотеката на академията… нещо като да се влюбиш за пръв път.

Да намери това под земята, сякаш целият опит, слова и история на Континента са били отмити от дъжда, просмукали са се през почвата и са се събирали капка по капка тук, в тази подземна кухина, бавно като калцифицирането на кристал…

В мрака под Баликов Шара Комейд крачи по древните камъни и се влюбва отново.

Стъпки. Шара откъсва поглед от една пиктограма на Олвос и вижда, че тунелът със стъпалата грее от светлина на свещи.

Появява се Малагеш, придружена от Зигруд и двама войници със свещници в ръце. Малагеш обхваща с бърз поглед гигантския храм, раменете ѝ се смъкват: „Да му се не знае и кашата“, — после въздъхва:

— Ох, мамка му!

— Изключително откритие, нали? — посреща я с ясен глас Шара и тръгва към нея.

— Може и така да се каже — мърмори Малагеш.

— Оставила си някой да пази входа, нали?

— Да, петима войници.

— Това — казва Шара, докато заобикаля една локва, — е гигантско. Гигантско! Най-значимото свързано с Божествата откритие, правено от Войната насам! Най-великата историческа находка във… ами в историята. Откритието дори на частичка от този комплекс, на парченце от някоя пиктограма, в Галадеш би се сметнало за революционна находка, но да откриеш целия комплекс, при това почти непокътнат, това е, това е… — Шара си поема дълбоко дъх, останала без думи. — Направо свят да ти се завие.

Малагеш зяпа извития таван. Бръсва с кокалчета белезите по челюстта си.

— Определено.

— Ето! Ела да видиш това! — Шара се навежда. — Тези няколко квадратни метра подова облицовка дават много повече информация за Аханас, отколкото сме открили за десетилетия. Почти нищо не знаем за нея! Както сигурно знаеш, Аханаштан е едно от местата, пострадали най-сериозно от Примигването. Почти целият град буквално изчезнал. В сегашния си вид градът е построен от нас, от Сейпур.

— Знам.

— Но това изображение показва защо е изчезнал! То потвърждава теорията, че Аханас буквално е „отгледала“ града, посявайки вълшебни семена, от които пораснали живи сгради, домове, улици, лампи… Праскови, които греели нощем и осветявали града вместо улично осветление; лиани, които довеждали вода и отвеждали отпадъци, един вид водопровод и канализация… Удивително!

Малагеш се почесва по ъгълчето на устата.

— Мда.

— И когато Аханас умряла, всичко това изчезнало. Нещо повече, тази находка ни дава второ обяснение за празнината в знанията ни за онзи период — ако изображенията са верни, то аханаштаните вярвали, че всички проявления на живота и следователно всички части на тялото са свещени. Те никога не вземали лекарства, никога не си режели косата и ноктите, не се бръснели, не си миели зъбите, не си миели дори… интимните части.

— Хм.

— Но не защото били нечистоплътни, а защото не се налагало! Аханас посрещала всичките им нужди! Хората живеели в пълна хармония със своя жив, органичен град. Но след Примигването, когато Континентът бил нападнат от болести, изглежда логично те да са отказали всякакво лечение, медикаменти… И измрели, почти всички аханаштани на Континента измрели! Можеш ли да си представиш! Можеш ли изобщо да си го представиш?

— Мда — казва Малагеш, после добавя кротко: — Даваш си сметка, че ще трябва да затворим тунела, нали?

— А ето този участък — казва Шара — показва… показва… — Свежда глава и издиша бавно. После вдига глава да погледне Малагеш.

Малагеш се усмихва мрачно и кимва.