Град на стълби полностью

— Шара, ти отиде в Баликов по свое усмотрение да разследваш голям международен скандал. А успя да предизвикаш още по-голям, много по-голям. Слава на морето, че Континентът не знае за Склада. Ако знаеха, че си опожарила стотици години история, щяха да поискат твоята глава — и моята също! Можеш ли изобщо да си представиш последствията? И сякаш не стига това, ти успя да си провалиш и прикритието, което на този етап не ме изненадва особено. Или си суетна и глупава, или безразсъдна и глупава, не съм сигурна кое от двете бих предпочела. Забелязвам, че още не си споменала и дума за убийството на Пангуи. Ако не греша, това беше основната причина да те оставя в Баликов… нали така? Ровичкането ти в тези грандиозни и тъмни заговори да е хвърлило случайно светлина върху смъртта му, кой го е убил и защо?

Шара поглежда към бялото куфарче на Воханес под бюрото си и казва ожесточено:

— Сигурно щях да разполагам с нещо, ако ми беше разрешила да прегледам материалите от депозитната кутия!

Виня изправя рязко гръб.

— Ако дръзнеш да го направиш, това ще е неподчинение на пряка министерска заповед! Аз първа ще проуча този материал! И ако сметна, че може да ти бъде от полза, тогава ще ти дам достъп до него! Така действа йерархията в командването! На нея е стъпила цялата ни разузнавателна агенция! И аз няма да позволя на арогантната си племенница да прецака системата само защото си мисли, че ако прочете достатъчно прашни книги, ще стане най-прозорливия агент на света! Болезненият ти интерес към Божественото винаги е бил недостатък, а не предимство! И нека ти кажа, а ти ще ме слушаш внимателно, че първата ми инстинктивна реакция е да прекратя мисията ти в Баликов и да те кача на първия кораб, който потегля насам!

Въпреки разгорещения спор, въпреки обещаното наказание, въпреки всичко сърцето на Шара трепва от радост. Да се прибере у дома в Галадеш… Ала защо има упоритото чувство, че разочарованието на Виня е някак твърде дълбоко? „Възможно ли е Виня да ме дискредитира допълнително, активно?“ Тази мисъл изглежда безумна в първия миг, но после Шара си дава сметка, че самата тя често е прилагала този прийом срещу враговете си — защо да убиваш някого, когато можеш да го направиш на глупак?

— Но — продължава Виня — не мога да го направя. Заради онова, което си направила ти. Тук, в Сейпур, ти си героиня, Шара. Спасителката на Баликов. Да живее бляскавата героиня, победила угроза, която сама е създала! По коридорите на властта се говори какво ли не, всички са пощурели, и аз нямам никаква идея как ще приключи всичко това. Ще ми се да им кажа как си оплескала нещата, но това би означавало да им кажа за Склада, което определено не мога да направя. Затова, вместо да рискувам своята функционираща и продуктивна политика, ще си кротувам, и толкова. Няма да направя нищо, освен да им дам онова, което искат — теб.

— Мен?

— Да. Повишавам те, скъпа. Вече не си временно изпълняващ длъжността посланик, вече си нашият пълноправен главен дипломат в Баликов. Слагам те там, където няма как да съсипваш операции.

Шара пребледнява.

— О, не!

— О, да. Излизаш на сцената на обществения живот, под светлината на прожекторите. Временно си отстранена като агент на разузнаването. Губиш правото си на достъп до засекретена информация и до данни за всякакви мисии. Не си прави труда да отправяш запитвания до други агенти на министерството, защото те ще остават без отговор. На практика ще бъдеш лицето на Сейпур в Баликов, лице, което всички познават и до което всички ще се допитват. И без съмнение ще бъдеш посрещната с аплодисменти на новия си пост — отровно добавя леля ѝ.

Гади ѝ се. Няма нищо, нищо по-страшно за един оперативен агент от това да го сложат на обществен пост, открит и уязвим за всички задължения и ограничения, които така лесно е заобикалял в сенките на предишната си кариера.

— Подозирам, че ще си страшно заета — казва Виня. — По всичко личи, че Баликов и Сейпур умират да си говорят. И ще си говорят чрез теб. Не знам дали с онзи тип Вотров заедно сте сглобили тази схема, но ако е така, сигурно много се гордееш със себе си, защото тя определено сработи… аз пък ще се погрижа по-голямата част от товара да падне на твоите рамене.

„Значи това е наказанието ми — мисли си Шара. — Бих предпочела да ме осъдят и затворят. Но пък Виня никога не е била склонна да проявява милост.“

Шара се изкашля. Има все по-силното чувство, че играе на батлан с противник, който тайно играе друга игра по други правила, но в момента е така отчаяна, че е готова на всичко.

— Лельо Виня… чуй ме.

— Да?

— Ако… ако ти кажа, че в Баликов съществува реална и много сериозна опасност… че съм станала свидетел, от първа ръка, на доказателство, което сочи, че едно от Божествата, в някаква форма, е оцеляло… Какво би направила тогава?

Виня я измерва с пренебрежителен поглед.

— Това ли е голямата ти тайна? Ужасното ти подозрение? Затова ли отиде в Склада?

— Да. Сигурна съм. Напълно съм сигурна, лельо Виня.