Град на стълби полностью

„Каква неутрална дума «жертви» — мисли си Шара. — И колко ли е приятно да си седиш на бюрото и да отмяташ човешкия живот като статистика.“

— Това е трагедия, Питри — казва тя. — Ужасна, чудовищна трагедия.

— Е, да, но… онова си беше техният бог, нали така? И правеше онова, което те бяха поискали от него, нали?

— Не — казва Шара. После добавя: — И да.

— Генерал Ноор си дава сметка, че възстановяването ви ще е по-скоро душевно, отколкото физическо, но… все пак ме помоли да ви питам за… за някакви подробности.

— Повишили са те, Питри. Поздравления.

Питри се изкашля отново, неудобно му е.

— Нещо такова, да. Вече съм асистент в кабинета на областния губернатор. Най-вече защото почти всички служители в посолството и в щаба на градския губернатор са… неразположени.

— Ти се държа много храбро по време на битката. Заслужил си повишението. Как е Малагеш?

— Стабилна е. Ръката ѝ… не можаха да я спасят. Била е буквално смазана. Но пък поне е лявата, а не дясната.

Шара изстенва.

— Малагеш се държи обаче — продължава Питри. — Настоява да пуши в болницата, докарва персонала до истерия. Не ги слуша, и толкова. Зигруд обаче…

Шара се напряга. „Моля те — мисли си тя, — само не той…“

— Шашнал е докторите.

— В какъв смисъл?

— Ами, първо с това, че изобщо е жив — казва Питри. — И докато вадели стъклата — килограм и половина стъкло, забележете — и шрапнелите от раните му, лекарите открили… — Чува се шумолене на хартия, която Питри вади от джоба си. Списък. — Открили четири върха на арбалетни стрели, един куршум, пет стрелички… това ще да е нещо екзотично, предполагам. Доколкото знам, само племената използват такива… — „От Кивос — мисли си Шара. — Тогава му казах, че трябва да отиде на лекар.“ — И шест зъба, акулски вероятно. Лекарите смятат, че всички тези неща са му останали от наранявания, случили се доста преди, ъъ, преди тази битка.

— Да, знам. Но той ще се оправи, нали?

— Да. Е, сигурно ще трябва да полежи в болницата, но иначе — да. Не е за вярване, но изглежда ще се възстанови напълно. Освен това изглежда доста… весел.

— Весел? Зигруд?

— Ъъ, да. Попита ме как съм, после ми даде пари и ми заръча да осигуря… — Питри се изкашля отново, — ъъ, нощна жена.

Шара клати глава. „Еха. Оставяш света на самотек за няколко дни и всичко започва да се променя.“

— Извинявам се, че пак ви питам — казва Питри, — но генерал Ноор настоя да науча от вас възможно най-много за въпроса с Божеството или Божествата, или…

Тя не отговаря. Обляга се бавно назад във ваната.

— Дори да не сте стигнали до окончателни заключения… Дори ако разполагате само с догадки за случилото се, той без съмнение ще се радва да ги научи.

Шара въздъхва. „Ако можеше водата да отмие спомените ми — мисли си тя. — Да ги отмие докрай.“ Разказва накратко теорията си, че Юков се е криел заедно с Колкан в стъклото на прозореца.

— Подозирам също, че именно той, Юков, е потопил Престола на света под земята, за да опази скривалището си. Но точно преди да го направи е изпратил при каджа свой фамилиар, може би мховост в собствения си образ, да се предаде. Него е екзекутирал каджът и когато това станало, Юков „прерязал“ конците на много свои божествени създания, зарязал творенията си на произвола на съдбата… с едничката цел всички да си помислят, че наистина е мъртъв.

— Тогава защо е направил всичко това сега?

— За отмъщение предполагам — казва Шара. — Юков бил много весело Божество, докато не го ядосаш. Тогава ставал страшно отмъстителен. Юков знаел, че каджът притежава оръжие, срещу което той е безсилен, затова явно е решил да чака, докато заплахата отмине, и тогава да се появи отново. Мога само да гадая как е смятал да осъществи завръщането си. Може би е създал „канал“ за връзка с всеки, който положи сериозни усилия да се свърже с някое от Божествата. Ако не друго, това би обяснило как се е свързал с Волка Вотров. Но както вече казах, мога само да гадая. Съмнявам се обаче, че е предвидил страничните ефекти от съкилийничеството си с Колкан.

— Това, че са се слели?

— Да. Онова обезобразено същество, с което разговарях, каза, че затворът е бил направен само за Колкан. След като се самонастанил в килията му, Юков бил бавно, но сигурно споен с Колкан, един вид абсорбиран от него, асимилиран. Двамата били коренно различни — хаос и ред, сласт и въздържание… В крайна сметка именно Юков убедил останалите Божества да затворят Колкан. Крайният резултат бил обърканото, налудничаво същество, което ме помоли да го убия.

— Ноор иска да му потвърдя, че други Божества няма да се появят.

— Мога единствено да потвърдя, че никой не знае къде се намира Олвос, която понастоящем е единственото оцеляло Божество. Но нея никой не я виждал от близо хиляда години, а и не мисля, че тя би била заплаха за някого. Олвос не е показала никакъв интерес към човечеството след изчезването си, а е изчезнала много преди да се роди каджът.

— И… бихме искали също така да потвърдим, че силите, които употребихте под въздействието на философския камък, не могат да бъдат наподобени. Че това няма да се повтори.