Град на стълби полностью

В кварталите, които Примигването е засегнало най-сериозно, улиците са почти непрогледни нощем — никой не е успял да положи газови тръби тук, защото разместванията стигат дълбоко под земята. Една строителна компания прави храбър опит да изгради газопровод, но скоро се натъква на железен лист, дебел метър и половина, десет метра висок и дълъг (според приблизителните изчисления на инженерите) четвърт миля. Никой не успява да даде смислено обяснение за съществуването му в глинестата почва под улиците. Накрая, като при множество други отклонения, и това е отписано като случаен и необясним страничен ефект от Примигването и макар железният лист да не е непреодолимо препятствие, строителната компания се отказва от концесията, вероятно заради опасения какво друго ще открие заровено под Баликов.

В центъра на този повреден квартал се намира голям празен парк. Млади ели растат във влажната почва — млади, защото са засадени сравнително скоро, след като естествената растителност на Баликов е загинала заради рязката промяна в климата. Зад елите има дълга сграда с гигантска кула в северния край — камбанария със странна скелетоподобна конструкция, която навремето е приютявала комплект камбани, но понастоящем е празна. Основата на конструкцията се състои от порутени глинени стени с плосък покрив, който времето не е пощадило — покривът е изкорубен и нагънат като поле, през което е минал глетчер.

— Там ли влязоха? — пита Шара.

— Не — отговаря Зигруд и сочи дълга и зловеща на вид общинска сграда в дъното на парка. — Уиклов и другият мъж я вкараха там, в другата сграда. До камбанарията. Какво те притеснява толкова?

— Притеснява ме, защото това — Шара кимва към черната кула — е най-старата конструкция в Баликов, ако не броиш стените. Била е в самия център на града, макар изкривяващите ефекти на Примигването да са променили това. Тя е Центърът на Престола на света. Обикновено я наричат само Престола на света, макар често да наричат по същия начин и самия град, чужденците най-вече.

— Храм?

— Нещо такова. Уж било като сейпурския парламент. Домът на Божествата. Макар че си го представях много по-величествено — чела съм, че прозорците били с изумително рисувано стъкло… Сега изглежда доста скромно, ако трябва да съм честна. Явно твърденията, че и тази сграда е пострадала от Примигването, са верни. В първоначалния си вид е била много по-висока, всяко Божество е имало своя камбана и песента на всяка камбана имала различни… различен ефект.

— Например?

Тя свива рамене.

— Никой не знае. Точно затова не ми е приятно, че съм тук. Значи Уиклов е дошъл лично?

— Уиклов и още един мъж. Дойдоха и заведоха Торскени в онази малка сграда. После, преди четирийсет минути, Уиклов и помощникът му си тръгнаха. От Торскени няма и следа.

— Доста смело от тяхна страна да действат толкова открито. Къде отидоха?

Зигруд смръщва вежди.

— Нека позная — казва Шара. — Направили са няколко завоя по улиците, после внезапно са…

— Да, изчезнаха — довършва вместо нея Зигруд. — Това им е за трети път. Но аз отлично помня — почуква се по слепоочието толкова силно, че се чува звук, — всички места, където тези хора се изпаряват. И всички те са или в този квартал, или в съседния, на запад.

— Тоест кварталите, които са пострадали най-сериозно от Примигването — казва Шара. — Което подкрепя една теория, която съм на път да докажа. — Плъзга ръка по изронената тухлена стена зад тях. — Тези хора използват за свои цели някакъв дефект или ефект, предизвикан от Примигването.

— Откъде знаеш, че не е чудо?

— Защото използвах всички познати ми трикове за търсене на чудеса — казва Шара — и не открих нищо. Не е дело на Божествата, значи ни остава само Примигването като възможна причина. Редно е да отбележим обаче, че никой никога не е успял да проучи адекватно Примигването. Континентът пази увредите си както зла старица пази отколешна омраза. Мисля да се занимая с този въпрос, когато ни остане време… но засега ще изследваме наличното.

Наближават общинската сграда и Шара изостава, за да даде време на Зигруд да огледа. Той прави кръг около сградата, после клати глава и ѝ махва да отиде при него.

— Нищо — казва ѝ. — Вратата не е заключена. Никой не се вижда през прозорците. Но пък голяма част от сградата няма прозорци.

— Какво е това място?

— Някакъв общински строеж. Може да е бил част от програма за обновяване на квартала, не знам. Но явно са го зарязали.

„И аз бих го зарязала“ — мисли си Шара.

Зигруд отива при вратата и вади черния си нож. Надниква през прага, после мълчаливо влиза. Шара изчаква секунда-две и също влиза.

В сградата почти няма мебелировка или украса. Стаите се нижат една след друга по дължината ѝ, свързани с тесни врати. Най-голямата забележителност на сградата е наличието на газ — за разлика от почти всички други постройки наоколо. Малки сини пламъчета горят по тавана и хвърлят слаба светлина.

— Оставили са осветлението включено — мърмори си Шара, но Зигруд бързо вдига пръст пред устните си. Кривва глава, ослушва се и прави гримаса, сякаш е доловил обезпокоителен шум.