3 септември 1940 г.Десет чудати деца бягат от армия чудовища.Само една жена може да им помогне — но тя е затворена в тялото на птица."Градът на гладните" отвежда в силно впечатляващ свят на телепатия и времеви примки, на атракциони и хора с множество лица, сменящи формата си — свят, заселен с възрастни "чудати", жадни да убиват гадини и една невъобразима менажерия от странни животни. Подобно на своя предшественик, втората книга от серията за чудатите деца смесва вълнуващо фентъзи с непубликувани досега стари фотографии, създавайки единствено по рода си литературно преживяване.
На Тахерех
… и ето се зададе срещу нас
на лодка старец с коси побелели,
кой викаше с пресипнал страшен глас:
„О, горко вам, души във грях паднали!
Не дигайте за милост жален глас,
защото няма кой да ви пожали;
затворен е небесний край за вас,
в нощ тъмна лодката ми ще ви води,
де вечно ще ридайте в пек и мраз.
А ти, кой жив дошъл си в тез проходи,
на мъртвите махни се от редът;
не може тука жив човек да броди.“
Като видя, че аз стоя…
ДЖЕЙКЪБ ПОРТМАН: нашият герой, който може да вижда и усеща гладни
ЕМА БЛУМ: момиче, способно да създава огън с ръцете си, преди е имала връзка с дядото на Джейкъб
ЕЙБРАХАМ ПОРТМАН: (починал) дядо на Джейкъб, убит от гладен
БРОНУИН БРЪНТЛИ: едно необичайно силно момиче
МИЛЪРД НЪЛИНГС: невидимо момче, изучава материята на чудатото
ОЛИВ АБРОХОЛОС ЕЛЕФАНТА: момиче, което е по-леко от въздуха
XOPAC COMHACOH: момче, страдащо от пророчески видения и сънища
ИНОК О’КОНЪР: момче, което може да съживява мъртъвци за кратки периоди от време
ХЮ ЕЙПИСТЪН: момче, което командва и пази рояк пчели, обитаващи стомаха му
КЛЕЪР ДЕНСМОР: момиче с допълнителна уста на тила, най-малкото от чудатите деца на мис Перигрин
ФИОНА ФРОЙНФЕЛД: мълчаливо момиче с необикновен талант да ускорява растежа на растенията
АЛМА ЛЕФЕЙ ПЕРИГРИН: имбрин, формоменител, манипулатор на времето, директор на Кеърнхолмската примка, задържана в птичи образ
ЕСМЕРАЛДА АВЪСЕТ: имбрин, чиято примка е била нападната от сенките, отвлечена от гадини
ФРАНКЛИН ПОРТМАН: баща на Джейкъб, аматьор орнитолог, неосъществен писател
ДОКТОР ГОЛЪН: (починал) гадина, представяща се за психиатър, за да измами Джейкъб и семейството му, по-късно убит от Джейкъб
МЕРИАН ПОРТМАН: майка на Джейкъб, наследница на втората по големина верига дрогерии във Флорида
РАЛФ УОЛДО ЕМЕРСЪН: (починал) есеист, преподавател, поет
РИКИ ПИКЕРИНГ: единственият нормален приятел на Джейкъб
Ние гребяхме през залива покрай клатушкащи се кораби, чиито метални шевове отделяха ръждиви сълзи, покрай редици от смълчани морски птици, накацали върху обрасли с черупки останки на потънали докове, покрай рибари, които спущаха своите мрежи и втренчваха немигащи очи в нас, докато ги подминавахме, без да знаят дали сме истински, или въображаеми — една процесия от родени от водата призраци или кандидати за призраци. Бяхме десет деца и една птица в три малки нестабилни лодки, гребяхме усилено право към открито море, а единственото безопасно пристанище на много мили наоколо се смаляваше бързо зад нас, скалисто и изпълнено с вълшебството на синьо-златната заря на изгрева. Нашата цел, набразденият бряг на Уелс, бе някъде отпред, ала едва се различаваше — мастилено петно, изопнато върху далечния хоризонт.
Гребяхме покрай стария фар, смълчан в далечината, след като предната нощ бе станал сцена на толкова много болезнени преживявания. Именно там, заобиколени от избухващи бомби и след като едва не се издавихме и за малко не бяхме разкъсани от куршуми, аз бях вдигнал пистолета и бях убил човешко същество, един все още необясним за мен акт; там бяхме изгубили мис Перигрин, за да си я върнем отново — изтръгната от стоманените челюсти на една подводница, — макар че тази мис Перигрин, която ни бе върната, бе пострадала и се нуждаеше от помощ, ала ние не знаехме как да ѝ я окажем. Тя се беше курдисала сега на кърмата на нашата лодка, загледана към стопяващото се в далечината създадено от нея убежище, чезнещо по малко с всяко ново загребване.
Но ето че най-сетне преминахме покрай вълнолома и излязохме в голямата чернееща шир, където стъклената повърхност на залива отстъпи на невисоки вълни, плискащи се в бордовете на нашите лодки. Чух шума на самолет, пронизващ облаците над нас, и пуснах греблата, за да вдигна глава, представяйки си как изглежда от високо нашата миниатюрна армада: този нов свят, който бях избрал, и всичко, което имах в него, безценните ни чудати животи, приютени в трите дъсчени корита, които се носеха върху водите на огромното немигващо око на морето.
Имайте милост.
