отиде право при него и го погали с любов. Ненаситните й кафяви очи се
плъзнаха собственически по тялото му.
Ръката на Фюри се озова на дръжката на кинжала още преди да е
128
усетил. Като че ли доловил движението му, Зейдист обърна бавно глава и
мъртвите му черни очи скъсиха бързо разстоянието между тях. Бяха
лишени от искрата, която да подскаже, че го е познал, и пълни с изгаряща
омраза.
Шокът и мъката разтърсиха тялото на Фюри, но той остана
концентриран в усилието си да намери начин да измъкне брат си от този
затвор. На отсрещната стена на килията имаше друга врата, обаче тя
нямаше нито брава, нито топка - само тесен процеп на около метър и
половина от пода. Може би щеше да успее да я раз...
Катрония започна да докосва брат му интимно. Бе намазала ръцете си
с някакъв мехлем и докато галеше мъжествеността на близнака му,
говореше мръсни думи за размера, който очакваше да получи. Фюри оголи
кучешките си зъби и вдигна кинжала.
Изведнъж - вратата на отсрещната стена се отвори. На прага застана
хилав придворен, облечен в обточена с хермелин роба. Бе като болен от
треска и започна бързо да нарежда - хелренът на Катрония се бил върнал
неочаквани и я търсел. Очевидно мълвата за нея и Фюри бе стигнала до
ушите му.
Фюри приклекна, готов да убие и жената, и нейния придворен. Но в
килията отекна звукът от тежки стъпки и много нозе.
Хелренът слизаше бързо и шумно по тайните стъпала, придружен от
личната си охрана. Те всички нахлуха в килията. Съпругът й бе шокиран
очевидно не знаеше, че тя държи кръвен роб. Катрония започна да
обяснява, но той я удари толкова силно, че тя отхвръкна и се удари в
стената. Настъпи истински хаос. Личната охрана се спусна към Фюри. А
хелренът, с нож в ръка, се приближи до Зейдист.
Борбата с придворните войници продължи дълго и бе истинска
кървава баня. Когато Фюри приключи с тях, от Зейдист нямаше и следа.
Само кървава диря, която водеше извън килията.
Фюри се затича по коридора. И продължи да тича из подземията на
замъка, следващ кървавите следи. Когато излезе вън от крепостта, бе
почти на зазоряване. Трябваше бързо да намери Зейдист. Спря се, за да си
поеме дъх, и чу ритмичен шум, някакво свистене във въздуха.
Бой с камшик.
Вдясно от него, Зейдист бе завързан за дърво върху скалата. И на
фона на морето, трима души от охраната го налагаха с камшик.
Фюри ги нападна. Те се съпротивляваха ожесточено, но не можаха да
устоят на неудържимата му ярост. Изкла ги и освободи Зейдист, но само
за да види, че към тях се приближават още войници, строени на групички
по пет.
Слънцето щеше да изгрее всеки момент и лъчите му вече обгаряха
кожата му. Фюри шиеше, че не им остава много време. Преметна Зейдист
през рамо, грабна пистолета на единия от вече победените стражи и го
затъкна в колани си. След това огледа внимателно скалата и океана под
нея Не бе най-добрият път КЪМ свободата, но бе много по-добре,
отколкото да се опита с бой да си проправи път през замъка.
Затича се с надеждата да отскочи достатъчно надалеч, за да паднат в
129
океана.
Някой хвърли кама, тя се заби в бедрото му и той залитна.
Не можа да възстанови равновесието си, нито да спре движението си
напред. Двамата със Зейдист се плъзнаха Надолу по скалата и
прехвърлиха ръба, но ботушът на Фюри се заклещи в един процеп. Тялото
му рязко спря търкалянето си надолу. Протегна ръка да задържи Зейдист.
Знаеше, че ако той падне във водата в сегашното си състояние, ще се
удави.
Но кожата на близнака му бе хлъзгава заради кръвта, изплъзна му се
и...
Успя да го хване за китката в последната секунда. Стисна го здраво,
безмилостно. Тялото му отново се разтърси. Когато спря пропадането на
огромния си близнак, болката бе толкова силна, че го прониза чак до
костите. Зрението му и изчезна. Върна се. Отново изчезна. Усещаше
тялото на Зейдист, което висеше във въздуха и опасно се люлееше,
заплашвайки безмилостно и двамата.
Стражите надникнаха от ръба на скалата, после заслониха очи и
хвърлиха погледи към слънцето, засмяха се, прибраха оръжията си и ги
оставиха да умрат.
