Огнената топка се подаваше иззад хоризонта, а силите на Фюри бързо
се топяха. Знаеше, че няма да може да удържи Зейдист още дълго.
Светлината бе ужасна, изгаряше кожата му и увеличаваше агонията му.
Независимо колко силно дърпаше крака си, глезенът му оставаше
заклещен.
Протегна ръка към пистолета. Стигна го и го издърпа от колана. Пое
си дълбоко дъх и се прицели в крака си.
Простреля се малко под каляното. Два пъти. Болката бе непоносима и
избухна като огнена топка в тялото му. Изтърва оръжието. Стиснал зъби,
подпря здравия си крак на скалата и натисна с всички сили. Извика
неудържимо, когато кракът му се разкъса и се освободи.
И после полетяха в бездната.
Океанската вода бе студена, но шокът го върна в съзнание и запечата
раната му, спря кървенето. Виеше му се свят, повдигаше му се, бе отчаян.
Но с огромно усилие на волята държеше главата си над водата.
Единствената константа в този нов свят бе смъртоносната хватка, в която
бе стиснал Зейдист. Дръпна го към себе си, прегърна го и задържа главата
му над водата. И заплува към брега.
За щастие имаше пещера недалеч от мястото, където изплуваха от
вълните, и той запълзя с последни сили към тъмния отвор. След
излизането си от водата не виждаше почти нищо. Заслепен от светлината.
Навлезе възможно най-навътре в пещерата. Естествена извивка в скалите
им осигури мрака, от който имаха нужда.
Скрити зад огромните камъни, намериха убежище от слънцето. Той
прегърна Зейдист, за да запази топлината на телата им, и изгубен, втренчи
поглед в мрака.
Фюри разтърка очи. Представи си отново Зейдист, прикован върху
130
онази маса...
Откакто го бе спасил, сънуваше все един и същи кошмар и той
винаги бе като нов, сякаш изплувал току- що от подсъзнанието му. Той
тича надолу по тайните стъпала и отваря рязко вратата. Зейдист лежи
завързан. Катрония стои в ъгъла и се смее. Фюри влиза в килията. Зи
обръща към него черните си безжизнени очи, но лицето му е чисто,
белегът не го разсича на две. И казва с твърд глас: „Остави ме тук. Искам
да остана... тук."
В този момент Фюри се събуждаше, облян в студена пот.
- Какво има, приятелю?
Гласът на Бъч го стресна, но бе добре дошъл. Фюри потърка лице,
после хвърли поглед през рамо.
- Просто се наслаждавам на гледката.
- Подобно нещо се прави, ако си на плажа на тропически остров. Не
тук, на този студ. Ела да хапнеш с нас, хайде. Рейдж иска палачинки и
както изглежда, Мери е заредила кухнята с цял камион „Бискуик". Фриц
всеки момент ще припадне от тревога, че не може да бъде полезен.
- Да. Добре. - Като влязоха вътре, Фюри каза: - Мога ли да те
попитам нещо?
- Разбира се. От какво имаш нужда?
Фюри сиря до билярдната маса и вдигна осмата топка.
- При работата си в отдел „Убийства" си виждал много нещастни
хора, нали? Хора, изгубили съпрузите или съпругите и синовете или
дъщерите си. Бъч кимна и той продължи:- Узнавал ли си някога какво е
ставало после? Имам предвид, с живите. Знаеш ли дали някога са успели
да преодолеят случило - и.. е да победят спомените?
Бъч потърка веждата си с палец.
- Не, не знам.
- Да, предполагам, че никой не се интересува от тях...
- Мога само да ти кажа, че аз още не съм успял да преживея целия
този кошмар.
- Искаш да кажеш, че споменът за всичките тези трупове те
преследва?
Бъч поклати глава.
- Забрави да споменеш сестрите и братята.
- Какво?
- Хора, изгубили съпрузи, съпруги, синове, дъщери... и сестри и
братя. Изгубих сестра си, когато бях на дванайсет. Две Момчета я
завлякоха зад бейзболното игрище, изнасилиха я и я пребиха от бой.
Никога не успях да го преживея.
- Господи... - Фюри млъкна, осъзнал, че не са сами. На прага стоеше
Зейдист, гол до кръста. Бе облян в пот от главата до петите - сякаш бе
тичал с часове в залата за тренировки.
Докато го гледаше, Фюри почувства как сърнето му се свива. Винаги
се чувстваше.
Гласът на Зейдист бе твърд.
- Искам вие двамата да дойдете с мен след падането на нощта.
131
- Къде? - попита Бъч.
- Бела иска да отиде в дома си, а аз няма да я заведа там без
подкрепление. Имам нужда от кола, в случай че иска да вземе част от
нещата си, и от някой, който да огледа мястото преди нашето пристигане.
