— Еди е професионален художник и много обича да пресъздава сцени от Гражданската война. Доротея си има фирма за недвижими имоти и се справя доста добре. — Хари се усмихна лукаво на Мишел. — Във висшите социални кръгове, където се движи семейство Батъл, хората сменят партньорите си твърде често и по тази причина редовно търсят нови и още по-разкошни домове. Макар че това се отразява добре на чековата й книжка, горката Доротея навярно изпада в ужас, докато се мъчи да си припомни кой с кого е в момента.
— Звучи ми като история от сапунена опера — каза Мишел.
— О, сапунените опери отдавна не могат да се мерят с нас — възрази Хари.
— И сега стигаме до Джуниър — добави Кинг.
Хари остави чаената чашка и посегна да вземе една папка от бюрото.
— Джуниър се беше заел с ремонтни работи за семейство Батъл. По-точно ремонтираше гардероба в спалнята на Реми. Като майстор много го бива; работил е и за мен, и за мнозина други от областта.
— В какво престъпление го обвиняват? — попита Кинг.
— Кражба. В гардероба на Реми имало тайно шкафче, където тя държала бижута, пари и други ценности. То било разбито и опразнено. В гардероба на Боби имало подобно скривалище и го сполетяла същата участ. Доколкото разбрах, изчезнали са пари и вещи на стойност около двеста хиляди долара, включително и венчалната халка на Реми. — Без да откъсва поглед от папката, Хари добави: — А дори и адът не познава яростта на жена лишена от венчалната си халка.
— И подозират Джуниър, защото е работил там? — попита Мишел.
— Е, има някои улики, които го свързват с престъплението.
— Какви например? — попита Кинг.
Хари започна да изброява на пръсти.
— Крадецът е влязъл в къщата през прозорец на третия етаж. Прозорецът е насилен и върху рамката е останал отпечатък от инструмента и парче метал. Следите напълно съвпадат с лоста, който притежава Джуниър. Освен това той има стълба, стигаща до онзи прозорец. А в маншета на панталона му са намерили парчета стъкло. Не могат да твърдят категорично, че са от прозорците на Батъл, но приликата е очевидна — огледално стъкло с еднакъв оттенък.
— Ти каза, че прозорецът е бил насилен — отбеляза Кинг. — Тогава откъде са тия парчета?
— Част от стъклото се строшила при натиска. Вероятно ще кажат, че парчетата са попаднали в маншета му, докато се е прехвърлял през перваза. А на дъсчения под в спалнята на Реми са открити отпечатъци. Те съвпадат с чифт обувки, намерени в къщата на Джуниър. В гардероба пък имало следи от гипсов прах, цимент и стърготини — все неща, каквито би трябвало да са полепнали по обувките на Джуниър. Намерили и пръст, точно като тази в градината пред дома на Джуниър. Подобни улики са открити и в спалнята и гардероба на Боби.
— Значи двамата спят отделно? — попита Мишел.
Хари вдигна вежда.
— Сигурен съм, че Реми би предпочела тази подробност Да не се разчува.
— Добре, уликите са сериозни, но все пак косвени — каза Кинг.
— Има още една улика. Или всъщност би трябвало да кажа две улики. — Отпечатък от ръкавица и отпечатък от пръста на Джуниър.
— Отпечатък от ръкавица? — повтори Мишел.
— Да, кожена ръкавица — отвърна Хари. — Както ми обясниха, кожените ръкавици имат характерни линии и оставят уникални следи, също като отпечатъците от пръсти.
— Но щом е носил ръкавици, как се е появил отпечатък от пръста му? — попита Кинг.
— Вероятно в един от пръстите на ръкавицата е имало дупка. А Джуниър притежава подобна ръкавица.
Кинг изгледа втренчено Хари.
— Каква е версията на Джуниър?
— Категорично заявява, че е невинен. През онази нощ бил сам — работил до сутринта в новата къща, която строи за семейството си в Апбемарл. Никого не видял и никой не го е виждал. Няма и помен от алиби.
— Кога е открита кражбата? — попита Кинг.
— Реми я открила около пет часа сутринта, когато се прибрала от болницата. Предната вечер била в спалнята си около осем, а в къщата имало трима души докъм единайсет. Значи престъплението трябва да е станало, да речем, между полунощ и четири сутринта.
— Явно по времето, когато Джуниър твърди, че е работил сам в къщата.
— И въпреки всичко — каза Мишел — ти смяташ, че е невинен, нали?
Хари я погледна в очите.
— И преди съм защитавал виновни, това е част от професията. Като съдия съм виждал виновници да излизат на свобода, а понякога невинни хора да влизат зад решетките и най-често съм бил безсилен да променя тази несправедливост. За Джуниър обаче твърдо вярвам, че не е извършил престъплението по една проста причина: клетникът просто не е наясно какво да прави с пари, бижута и банкови облигации за двеста хиляди долара. Все едно аз да спечеля сребърен олимпийски медал в гребането за четворка жени с кормчия.
Мишел го погледна с изненада, защото имаше точно такъв медал.
