Тя насочи носа към открития канал и натисна дросела напред. Отначало големият катер изръмжа, сякаш се събуждаше. Но после витлата му се врязаха във водата, хвърляйки облаци пяна. Машината вдигна нос във въздуха като буен жребец, готов да хвърли ездача си, и направи огромен скок напред. След секунди вече се носеха с шейсет километра в час и Мишел насочваше катера право в бурята над просторното езеро, без да има ни най-малка представа къде трябва да отиде.
— Хайде, Еди, кажи къде ни водиш — извика Кинг през рева на бурята и грохота на двигателите.
Вързан здраво с рибарска корда, той лежеше на една страна върху палубата близо до капитанското кресло. Също тъй омотана, Силвия седеше в креслото на кърмата, а Еди управляваше прав и вятърът развяваше гъстата му коса.
— Какво те интересува? Връщане не се предвижда.
— Защо трябва да ни убиваш? Ти си изпълни замисъла. Изби всички, които си бе набелязал.
— Не всички, стари приятелю. Между другото, аз спечелих облога.
— Какъв облог?
— Когато ме хванахте, ти каза, че всичко е свършено. Аз казах, че не е.
— Поздравления.
Еди отклони на изток, пресичайки една голяма вълна, която разтърси скутера. Главата на Кинг се блъсна в извития корпус от фибростъкло.
— Ако не намалиш скоростта, ще ни убиеш, преди да сме стигнали.
Вместо отговор Еди тласна дросела още по-напред.
— Еди, моля те — проплака Силвия от кърмата.
— Млъквай!
— Еди… — започна отново тя.
Еди се завъртя и изстреля един куршум само на два сантиметра от лявото й ухо. Силвия изпищя и се просна на палубата.
Тънка мълния се заби със страхотен трясък в едно дърво на малкото островче, край което минаваха. Дъбът избухна и във водата се посипаха късове овъглена кора. Гръмотевицата заглуши дори рева на двигателите.
Кинг пролази напред. Вързан нямаше никакви шансове срещу силен мъж като Батъл. Дори в честна схватка едва ли би успял да го победи. Озърна се към Силвия. Тя още лежеше на палубата. През шума чуваше риданията й. Той се помъчи да седне и накрая успя. Плъзна гръб нагоре по парапета и с усилие се намести в креслото до Еди.
Еди го погледна с усмивка.
— Харесва ли ти гледката?
Кинг се огледа. Познаваше езерото добре, макар че в мрака всичко изглежда различно, както знаят опитните моряци. В този момент обаче минаваха край ориентир, който разпозна веднага — пететажен жилищен блок върху глинест нос, издаден в един от главните канали на езерото. Той извика:
— Май отиваме на запад, към язовирната стена.
Молеше се връзката да не е прекъснала. Ако телефонът беше изключен и Мишел се опиташе да се свърже с него, сигналът щеше да го издаде.
— На изток към стената, нали? — повтори той още по-високо.
— Добре познаваш езерото — каза Еди и отпи с наслада още една глътка топла бира.
— Знам защо уби всички онези хора, Еди.
— Не, не знаеш.
— Досетих се. Тайлър, Кани, Джуниър, Сали. Плюс Хинсън и Пембрук, за да ни объркаш. Едно деление встрани, нали така? Само едно деление.
— И представа си нямаш.
— Баща ти е бил ужасен човек, Еди. Знам, че той те тласна към това. Ти убиваше заради него, заради онова, което е причинил на майка ти и на брат ти.
Еди насочи пистолета към главата на Кинг.
— Повтарям ти, представа нямаш защо го направих.
Кинг прехапа устни, опитвайки се да овладее нервите си, което съвсем не бе лесно в момента.
— Добре, защо не ми кажеш?
— Има ли значение, Шон? Аз съм смахнат, разбра ли? Ако не ме изпържат на електрическия стол, трябва да ме затворят някъде и да изхвърлят ключа. И дано някой ми разпори корема, докато спя в килията. Тогава всички ще въздъхнат от облекчение. Няма го вече Еди. Страхотно, няма го Еди и земята продължава да се върти. — Той погледна Кинг и се усмихна. — Е, поне когато
— Доротея?
— Да, бе.
— Реми ще жали за теб.
— Тъй ли смяташ?
— А ти?
Еди поклати глава.
— Нека да не спорим.
— Разкажи ми за Стив Кани.
— Какво има за казване?
— Ти си човек на честта, Еди. Би трябвало да живееш преди сто и петдесет години. Защо не изпълниш последната молба на един обречен? Разкажи ми.
Най-сетне Еди се усмихна.
— Защо пък не? Добре, слушай. Току-що се бях върнал от колежа. Родителите ми пак се караха. Савана беше навършила две години и на татко вече му бе омръзнало от нея. Знаех, че мръсникът пак е хукнал по жени. Проследих го и видях, че се среща с онази Кани. Когато тя роди, вмъкнах се в болницата и проверих кръвната група. Роджър Кани не беше бащата. Знаех кой е.
— А за Савана беше ли сигурен, че е дете на Боби и Реми?
— О, да. Според мен татко се боеше, че този път мама наистина ще поиска развод. Затова тя изведнъж забременя. Не знам дали по своя воля или насила.
— Защо просто не са се развели, по дяволите?
— Жената на Боби Батъл да го напусне? Той беше маниак на тема контрол. Никога не би го допуснал. Това щеше да е знак за провал. Великият Боби Батъл никога не се проваляше. Никога!
— Ако е искала, Реми би могла да се разведе и без неговото съгласие.
— Значи сигурно не е искала.
