— Както виждаш, горната част на мозъка е напълно унищожена. Често се случва при рани от ловна пушка. — Тя остави показалката и лицето й помръкна. — Бащата на Кани дойде да види сина си. Посъветвах го да не прави това, предупредих го, че раните са грозни, но той настоя. Това е най-тежкото в занаята. Успя да разпознае Стив само по една бенка и стар белег на коляното. За сигурно идентифициране трябваше да прибегнем към зъбен статус и пръстови отпечатъци. — Силвия въздъхна дълбоко. — Сърцето ми се късаше, макар че той понесе стоически удара. Нямам деца, но си представям какво би било да се наложи да вляза в такова място и…

Тя не довърши.

Мишел помълча няколко секунди, после попита:

— А майката на Кани?

— Тя е починала преди няколко години. И така може би е по-добре. — Силвия пак се зае с трупа. — При рани от ловна пушка е трудно да се определи разстоянието. Най-сигурният начин е да се произведе изстрел със същото оръжие и същия патрон. Ние тук не разполагаме с подобна лаборатория, но сигурно забелязваш, че входната рана не е назъбена по краищата и няма околни увреждания. Значи разстоянието между дулото и жертвата е било от нула до около шейсет сантиметра.

Тя закри остатъците от главата на Кани с малко парче платно.

— Знаеш ли с какъв патрон е стреляно?

— О, да. Уплътнителят от патрона беше в раната. Сачмите също са останали вътре. Именно затова раната е толкова страшна. Цялата кинетична енергия е била изразходвана вътре в черепа. — Силвия погледна записките си. — Дванайсети ловен калибър, зареден с девет сачми „двойна нула“, федерално производство.

— И Пембрук ли е умряла по същия начин?

— Тя е простреляна в гръб. Издъхнала е на място, но раните не са толкова страшни. Освен това в кожата й бяха забити много парчета от разбитото предно стъкло. Извод: убиецът е дал първия изстрел през стъклото. Ако се гледат само раните, човек може да си помисли, че е стреляно от по-далеч. Аз обаче смятам, че при изстрела дулото е било близо до предното стъкло, тоест на разстояние около един метър от Пембрук. Входната рана на гърба й има характерните назъбени краища и допълнителни околни увреждания, причинени, когато някои сачми са се отделили от общата маса. Тъй като сачмите е трябвало да пробият стъклото, създава се впечатление, че изстрелът е даден от по-далеч.

— Според теб защо е била с гръб към предното стъкло?

— Правили са секс — обясни Силвия. — Във вагината й имаше спермицидна паста от презерватива на Кани. По време на нападението вероятно е била възседнала Кани с лице към него и гръб към стъклото. Това е най-удобната поза за полов акт в тясното пространство на автомобила. Естествено, тялото й е защитило Кани; иначе и той щеше да бъде убит при първия изстрел.

— Сигурна ли си, че не е бил убит веднага?

— Дадени са два изстрела. Потвърждава го и броят на сачмите, които намерихме. По девет във всяко тяло. Симетрия в смъртта — сухо добави Силвия.

— Предполагам, че гилзите от патроните не са открити.

Силвия кимна.

— Или убиецът ги е прибрал, или пушката е била от старите модели, при които гилзите трябва да се изваждат ръчно.

— След като става дума за гладкоцевно оръжие, вероятно няма надежда за балистична експертиза, ако открием съмнителна пушка.

— Понякога микроскопичните издатини по края на цевта оставят драскотини върху пластмасовия уплътнител. В случая е така. Не съм експерт по балистика, но полицаите може би разполагат с достатъчно материал за сравнение, ако открият пушката. Освен това налице е и куршумът от трупа на Ронда Тайлър.

— Говореше се, че изстрелът, убил Стив Кани, може да е спрял часовника му, и така да определим точния час на смъртта.

— Не. Часовникът е сложен на китката му след убийството. И е бил спрян предварително — коронката е изтеглена. Забелязах това още на местопрестъплението. Открих и парчета стъкло, забити в лявата му китка, където би трябвало да е часовникът.

— Имаш ли представа защо са му сложили часовник?

— Може би вместо визитна картичка? Забелязах, че е нагласен на три часа. Този на Пембрук беше нагласен на два. Това също потвърждава в какъв ред са загинали.

— Ронда Тайлър, първата жертва, също носеше чужд часовник, нагласен на един часа. При това марка „Зодиак“.

Силвия я погледна.

— А сега имаме и писмо в стил „Зодиак“.

— И трима убити.

— Значи можем да предполагаме, че часовникът на следващата жертва ще сочи четири часа.

— Ако има следваща жертва — каза Мишел.

— Едва ли може да има съмнения. Първата жертва е екзотична танцьорка. Следващите две обаче са местни хлапета, отскочили с колата да се натискат на тайно място. Започнат ли, серийните убийци обикновено се придържат към една и съща прослойка от населението. Но този тип вече доказа, че не играе по старите правила. — Силвия помълча и тихо добави: — Тъй че истинският въпрос е един: кой ще бъде следващият?

<p>13</p>
Перейти на страницу:

Похожие книги