— Това си е тяхна работа. Не означава, че не се обичаха или че не спяха заедно. Татко пушеше пури и харесваше спалнята му да е подредена по определен начин. Мама не понася пурите и предпочита съвсем друга подредба. Къщата е голяма и могат да правят в нея каквото си искат, по дяволите.
Кинг кимна смутено.
— Казах ви, че темата е неудобна.
Еди изглеждаше готов отново да изругае, но явно потисна гнева си.
— Не знаех, че татко е имал тайно отделение. Но пък и не съм негов довереник.
— А има ли изобщо човек, на когото да се доверява напълно? Може би Савана?
— Савана? Не, на ваше място изобщо бих задраскал сестричката си като източник на вътрешна информация. Навярно защото дълго време е била в колежа — подсказа Мишел.
— Да, беше откъсната от семейството, и то далеч преди да постъпи в колеж.
— Изглежда, двамата с нея не сте много близки — каза Мишел.
Еди сви рамене.
— Всъщност никой няма вина за това. Аз съм почти двойно по-възрастен от нея и нямаме нищо общо. Когато тя се роди,
— Майка ви спомена какво сте преживели тогава — каза Кинг.
Еди заговори бавно:
— Честно казано, останал ми е само смътен спомен. Така и не видях кой ме отвлече, докато не ми показаха трупа му. — Той въздъхна дълбоко. — Извадих невероятен късмет. Когато се върнах, нашите бяха толкова щастливи, че заченаха Савана. Или поне така се разказва в семейството.
— Майка ви казва, че Чип Бейли станал семеен приятел.
— Той ми спаси живота. Това с нищо не може да се изплати.
Кинг се озърна към Мишел.
— Напълно ви разбирам.
Чуха шум от автомобилен двигател. След малко колата изскърца и спря край предната врата.
— Това трябва да е Доротея — каза Еди. — Тя не обича да си губи времето.
Мишел надникна през прозореца и видя големия черен автомобил. Жената, която слезе от него, беше облечена в къса и прилепнала черна рокля, черни обувки и черни чорапи — всичко това в тон с цвета на косата й. Тя свали слънчевите си очила, озърна се рязко към колата на Кинг, после тръгна към вратата.
Когато Доротея влезе в стаята, Мишел изпита чувството, че вижда пред себе си бледо — въпреки цялата чернота — копие на Реми Батъл. Запита се дали съзнателно е копирала стила на свекърва си. Имаше елегантно слаба фигура със заоблени бедра, стегнато заоблено дупе, стройни секси крака и неестествено едър бюст, който явно бе дело на професионален хирург. Устата й беше твърде широка за лицето, а червилото твърде ярко за бледата й кожа. Зеленикавите очи гледаха лукаво.
След размяната на поздрави и запознанството Доротея извади цигара и я запали, докато Еди обясняваше защо са дошли Кинг и Мишел.
— Боя се, че не мога да ти помогна, Шон — каза Доротея. Тя бе насочила цялото си внимание към него и сякаш нарочно се правеше, че не забелязва Мишел. — По време на обира бях извън града.
— Точно така — подхвърли Мишел с надеждата да я обърка. — Когото и да попитаме, или не е бил тук, или не е забелязал нищо особено.
Зеленикавите очи бавно се завъртяха към нея.
— Съжалявам, че семейството и служителите не са съгласували плановете си с престъпната дейност на Джуниър Дийвър — отсече Доротея с ледено — снизходителен глас. Ако не я виждаше с очите си, Мишел би се заклела, че чува Реми Батъл. Преди Мишел да отвърне на оскърблението, Доротея отново се завъртя към Кинг. — Мисля, че си тръгнал по грешна следа.
— Просто искам да бъда сигурен, че няма да пратят в затвора невинен човек.
— Пак ти казвам, губиш си времето.
Кинг се изправи.
— Е, във всеки случай не искам да губя и твоето — каза любезно той.
Докато излизаха, Мишел и Кинг чуха зад себе си разговор на висок глас. Мишел погледна партньора си.
— Обзалагам се, че вдигат голяма шумотевица на неделните семейни сбирки.
— Надявам се никога да не го разбера от личен опит.
— Значи за днес приключихме? — попита Мишел.
— Не, излъгах те. Сега идва ред на Лулу Оксли — отвърна Кинг.
Кинг и Мишел спряха пред грамадна каравана, монтирана върху бетонен фундамент в края на чакълеста алея. Електрическите и телефонните кабели, водещи към караваната, бяха единствените признаци за връзка с външния свят. Хилави борове и дребни храстчета див планински лавър оформяха твърде унилия фон зад скромния дом на Джуниър Дийвър и Лулу Оксли. Пред караваната като престарял пазач стоеше ръждясал форд с пукнат шибедах, пепелник, пълен с угарки, празна бутилка от джин на предната седалка и мръсни номера от Западна Вирджиния.
Докато слизаха от лексуса обаче, Мишел забеляза, че по прозорците на караваната има саксии с цветя. Още саксии, отрупани с пищни есенни цветове, красяха дървените стъпала, водещи към вратата. Самата каравана изглеждаше стара, но дворчето отпред беше чисто и добре поддържано.
Кинг вдигна очи към небето.
— За какво се оглеждаш?
