— Да я ухажвате или, казано на научен език, да гукате и да правите мили очи. Вижте, Семпере, поради някаква странна причина столетията предполагаема цивилизация са ни довели до такова положение, че човек не може просто ей така да се присламчва към жените из улиците или да им предлага брак. Най-напред трябва да ги ухажва.
— Брак? Да не сте полудели?
— Искам да кажа, че може би няма да е зле — и това всъщност е ваша идея, макар още да не сте го осъзнали — днес или утре, или вдругиден, когато ви премине треперенето и нямате вид на човек с потекли лиги, да изведете Изабела някъде, щом работното й време в книжарницата свърши. Поканете я на следобедна закуска в някое очарователно местенце и там най-сетне ще си дадете сметка, че сте създадени един за друг. Предлагам ви да се спрете на „Четирите котки“, че там, каквито са стиснати, намаляват осветлението, за да пестят електричество, а това винаги помага в такива случаи. Поръчайте на момичето извара с голяма лъжица мед, че да й се отвори апетит, а после съвсем небрежно й налейте няколко глътки от оня мискет, дето веднага удря в главата, и дойде ли този момент, сложете ръка на коляното й и я омайте с онова красноречие, което така упорито криете, разбойник такъв.
— Ама аз не зная нищо за нея, нямам представа от какво се интересува…
— Интересува се от същото, от което и вие. Интересува се от книги, от литература, от аромата на тези съкровища, които държите тук, и от обещанието за романс и приключение, което крият популярните романи. Иска да прогони самотата и да не си губи времето, докато проумее, че в тоя скапан свят нищо не струва и пукната пара, ако нямаме с кого да го споделим. Вече знаете най-главното. Останалото ще го научите и ще му се насладите в движение.
Семпере помълча известно време, умислен, като местеше поглед от недокоснатата си чаша с кафе към моя милост, докато аз поддържах с голям труд усмивката си на борсов агент.
— Не зная дали да ви благодаря или да ви предам на полицията — рече той накрая.
Точно в този миг чухме тежките стъпки на Семпере старши в книжарницата. Няколко секунди по-късно той надникна в задната стая и се вторачи в нас начумерен.
— И таз добра! Зарязали книжарницата и седнали да си бъбрят, сякаш е официален празник! Ами ако влезе някой клиент? Или някой безсрамник, който иска да задигне стоката?
Семпере син въздъхна и подбели очи.
— Не се бойте, господин Семпере, книгите са едничкото нещо на тоя свят, което не се краде — рекох аз и му намигнах.
Съучастническа усмивка озари лицето му. Синът му се възползва от момента, за да се измъкне от лапите ми и да потърси убежище в книжарницата. Бащата седна до мен и подуши чашата с кафе, което синът му бе оставил, без дори да го пробва.
— Какво казва докторът за кофеина и сърцето? — обадих се аз.
— Той ли! Той не може да намери собствения си задник дори с помощта на атлас по анатомия. Какво ли пък би могъл да знае за сърцето?
— Със сигурност знае повече от вас — отвърнах аз, като му измъкнах чашата от ръцете.
— Здрав съм като бик, Мартин.
— Не бик, а упорито муле, това сте вие. Бъдете така любезен да се качите горе у вас и да си легнете в кревата.
— В кревата си струва да се лежи само когато човек е млад и има добра компания.
— Ако искате компания, ще ви намеря, но не мисля, че сърцето ви ще позволи да се възползвате от случая.
— Мартин, на моята възраст еротиката се свежда до това, да изям с мерак някой крем карамел и да погледам гушките на вдовиците. Грижата ми е наследникът. Имате ли някакъв напредък в тази област?
— Сега тъкмо подготвям почвата за сеитба. Остава да се види дали времето ще е благосклонно към нас, за да имаме някаква реколта. До два-три дена ще мога да ви дам прогноза с точност до шейсет или седемдесет процента.
Семпере се усмихна доволно.
— Гениално хрумване беше да ми пратите Изабела за продавачка — рече той. — Но не ви ли се струва, че е малко млада и зелена за моя син?
— Малко зелен ми се струва той, ако трябва да бъда откровен. Ако не се окопити, Изабела жив ще го схруска за пет минути. Слава Богу, че е замесен от добро тесто, че инак…
— Как мога да ви се отблагодаря?
— Като се приберете горе и си легнете. А ако ви трябва пикантна компания, вземете с вас „Фортуната и Хасинта“54.
— Имате право. Дон Бенито никога не ни разочарова.
— И да искаше, не би могъл. Хайде, бързо в леглото!
Семпере се надигна. Движеше се трудно и дишаше с мъка, с едно дрезгаво хриптене, от което чак косата ми настръхваше. Улових го за ръката, за да му помогна, и усетих, че кожата му е студена.
— Не се плашете, Мартин. Просто метаболизмът ми е малко бавен.
— Днес май е бавен като „Война и мир“.
— Само мъничко да подремна и ще стана като нов.
Реших да го придружа до апартамента, в който живееше заедно със сина си, точно над книжарницата, и да се уверя, че ще се пъхне под одеялата. Четвърт час ни бе нужен, за да преодолеем стълбите. Пътьом срещнахме един от съседите, вежлив учител на име дон Анаклето, който преподаваше испански език и литература в йезуитския колеж на улица „Каспе“ и тъкмо се прибираше в дома си.
