— По мое мнение, а натам сочат и доказателствата, Ирене Сабино е манипулирала Марласка, подведена от Жако. Навярно вече знаете, че адвокатът е бил обсебен от тая измишльотина със спиритическите сеанси, особено след смъртта на сина си. Жако имал един съдружник, Дамиан Роурес, замесен в тези среди. Изпечен мошеник! Двамата заедно, с помощта на Ирене Сабино, подлъгали Марласка с обещания, че ще може да осъществи връзка с детето си в света на духовете. Марласка бил отчаян човек, готов да повярва в какво ли не. Тримата негодници изпипали цялата работа перфектно, само че Жако се оказал прекалено алчен. Някои смятат, че Сабино не действала със зъл умисъл, че била искрено влюбена в адвоката и вярвала в тия врели-некипели не по-малко от него. За мен тази възможност не звучи убедително, пък и не е от значение за развоя на събитията. Жако знаел, че Марласка държи онази сума в банката и решил да го премахне от пътя си и да офейка с парите, оставяйки след себе си пълна бъркотия. Твърде е възможно отбелязаната в дневника среща да е била фалшива следа, оставена от Сабино или от Жако. Няма никакви доказателства, че я е отбелязал самият Марласка.
— А откъде са дошли стоте хиляди франка, които Марласка е държал в Испано-колониалната банка?
— Самият той ги внесъл в брой една година преди това. Нямам дори смътна представа откъде би могъл да се сдобие с такава сума. Със сигурност зная само, че целият остатък от тези пари бил изтеглен в брой сутринта на същия ден, в който умрял Марласка. Адвокатите казаха впоследствие, че парите били прехвърлени в нещо като попечителски фонд и всъщност не били изчезнали, ами просто Марласка решил да реорганизира финансите си. Но на мен ми е трудничко да повярвам, че човек може просто така да реорганизира финансите си и на сутринта да премести почти сто хиляди франка от една сметка в друга, а същата вечер да бъде изгорен жив. Не мисля, че тези пари са се озовали в някакъв мистериозен фонд. До ден-днешен нищо не може да ме убеди, че те не са попаднали в ръцете на Жако Корбера и Ирене Сабино. Поне в началото, понеже не ми се вярва Ирене да е видяла и едно сентимо, след като Жако е изчезнал с парите завинаги.
— Какво ли е станало с нея тогава?
— Това е другият въпрос, който ме кара да мисля, че Жако е измамил и двамата си съучастници. Скоро след смъртта на Марласка Роурес изостави бизнеса със задгробния живот и отвори един магазин за магически артикули на улица „Принсеса“. Доколкото ми е известно, още си е там. Ирене Сабино пък поработи още няколко години в разни кабарета и локали от все по-ниска класа. Последното, което чух за нея, бе, че проституирала в Равал и живеела в мизерия. Очевидно нито тя, нито Роурес са видели някаква облага от онези франкове.
— Ами Жако?
— Несъмнено е напуснал страната под фалшиво име и си живее някъде като цар от рентата.
За мен това далеч не изясняваше нищо, а отгоре на всичко пораждаше и нови въпроси. Салвадор явно разтълкува тревожния ми поглед и ми отправи съчувствена усмивка.
— Валера и приятелите му от общината се постараха пресата да наложи историята за нещастния случай. Той разреши въпроса с едно пищно погребение, за да не мъти водите на адвокатската кантора, която имаше много клиенти от общината и градския съвет. Освен това искаше да замаже странното поведение на господин Марласка през последната година от живота му, в която той напуснал семейството си и партньорите си и решил да купи една порутена къща в такава част на града, където богаташкият му крак никога не бил стъпвал, за да се посвети — по думите на бившия му съдружник — на писане.
— Валера каза ли ви какво е смятал да напише Марласка?
— Стихосбирка или нещо такова.
— И вие повярвахте ли му?
— В моята работа съм видял какви ли не странни неща, приятелю мой, но заможни адвокати, които да зарежат всичко, за да пишат сонети, не влизат в този репертоар.
— Следователно?
— Следователно най-разумно щеше да бъде да забравя тази тема и да правя каквото ми се каже.
— Но вие сте постъпили другояче.
— Така е, и то не защото съм герой или глупак. Направих го, защото всеки път, щом видех онази нещастна жена, вдовицата на Марласка, нещо ме свиваше под лъжичката и чувствах, че вече не бих могъл да се погледна в огледалото, ако не си свърша работата, за която се предполагаше, че ми плащаха.
Той посочи жалкия и студен коптор, който му служеше за дом, и се изсмя.
— Повярвайте ми, ако бях знаел какво ще стане, щях да избера да се държа като страхливец и да не се деля от строя. Не мога да кажа, че в полицейското управление не ме предупредиха. След като адвокатът бе мъртъв и погребан, щеше да е най-подходящо да затворим тази страница и да насочим усилията си към преследване на изгладнели анархисти и гимназиални учители с подозрителна идеология.
— Като казахте погребан… Къде всъщност е погребан Диего Марласка?
