Тя се барикадира зад един отбранителен поглед, очаквайки някое ласкателство, и на мен за миг ми се стори, че е едничкият човек на този свят, когото не исках и не можех да излъжа. Сведох очи и поне веднъж казах истината, па макар и само за да я чуя произнесена на глас.
— Защото нямам друг приятел освен теб.
Изражението й омекна и аз побързах да отклоня поглед — да не би да прочета жалост в очите й.
— Ами господин Семпере и оня педант Барсело?
— Нямам друг приятел, който да се осмелява да ми казва истината.
— А вашият приятел, тарторът? Той не ви ли казва истината?
— Не вади нож на умряло куче. Тарторът не ми е приятел и не ми се вярва някога да е казал истина през живота си.
Изабела ме погледна внимателно.
— Виждате ли? Знаех си аз, че му нямате доверие. Прочетох го на лицето ви още първия ден.
Опитах се да спася нещичко от достойнството си, но единственото, което ми се удаде, бе да прибягна до сарказъм.
— Да не би да си прибавила умението да четеш лица към списъка на талантите си?
— Никакъв талант не е нужен, за да прочете човек вашето лице — отби удара Изабела. — То е ясно като приказката за Палечко.
— И какво друго четеш по лицето ми, многоуважаема гледачке?
— Че ви е страх.
Засмях се неохотно.
— Няма защо да се срамувате от това. Да се страхуваш е признак за здрав разум. От нищо не се боят само кръглите глупаци. Това го прочетох в една книга.
— В наръчника на бъзливеца ли?
— Не е нужно да си го признавате, ако това застрашава чувството ви за мъжественост. Знам, че вие, мъжете, си мислите, че твърдоглавието ви трябва да отговаря по размер на оная ви работа.
— И това ли го прочете в книгата?
— Не, това е собствена сентенция.
Вдигнах ръце, предавайки се пред този аргумент.
— Е, добре, не отричам, че изпитвам мъгляво безпокойство.
— Че сте мъгляв, мъгляв сте. Направо умирате от страх. Признайте си.
— Хайде да не преувеличаваме. Да речем, че имам известни съмнения относно връзката ми с моя издател, което — с оглед на моя опит — е разбираемо. Но доколкото зная, Корели е истински джентълмен и нашите професионални отношения ще бъдат плодоносни и положителни и за двете страни.
— Да, затова ви се разтреперват мартинките, щом само се спомене името му.
Въздъхнах, останал без сили за по-нататъшен спор.
— Какво искаш да ти кажа, Изабела?
— Че повече няма да работите за него.
— Не мога да сторя това.
— И защо не? Не можете ли да му върнете парите и да го разкарате?
— Не е толкова просто.
— Защо да не е? Да не сте се забъркали в нещо?
— Мисля, че да.
— В какво точно?
— Тъкмо това се опитвам да разбера. Във всеки случай, аз съм единственият, който е отговорен за тази работа и следователно аз трябва някак да я разреша. Ти няма защо да се тревожиш за това.
Изабела ме изгледа, примирена за момента, но не и убедена.
— Знаете ли, че сте ужасен човек?
— Почвам да свиквам с тази мисъл.
— Ако искате да остана, правилата тук трябва да се променят.
— Целият съм слух.
— Свърши се с просветения деспотизъм. От днес в тази къща цари демокрация.
— Свобода, равенство и братство.
— По-внимателно с братството. Но повече няма да има никакво командорене, нито пък номерца в стила на мистър Рочестър46.
— Както вие кажете, мис Еър.
— И не си правете илюзии, защото няма да се омъжа за вас, ако ще и да ослепеете.
Подадох й ръка, за да скрепя нашия пакт. Тя я стисна колебливо, а после ме прегърна. Оставих се в обятията й и зарових лице в косата й. Докосването й бе покой и гостоприемство, то носеше светлината на живота, бликаща от едно седемнайсетгодишно момиче. Искаше ми се да вярвам, че такава навярно би била прегръдката, която моята майка никога не намери време да ми даде.
— Приятели ли сме? — промълвих.
— Докато смъртта ни раздели.
Новите правила на Изабелиното царство влязоха в сила в девет часа на следващата сутрин, когато моята помощничка се появи в кухнята и без много увъртания ме осведоми как ще вървят нещата оттук насетне.
— Реших, че имате нужда от установен ред. Иначе почвате да се лутате и да водите разгулен живот.
— Откъде измъкна този епитет?
— От една от вашите книги. Раз-гу-лен. Добре звучи.
— И е страшно подходящ за рими.
— Не сменяйте темата.
