С необикновен интерес ръководството на ордена, както и колегията на магистрите се запозна с Вашето тъй топлосърдечно и мъдро послание. Историческите ретроспекции в него не по-малко от Вашите грижовни прозрения в бъдещето приковаха нашето внимание и, разбира се, тези вълнуващи и отчасти справедливи съображения ще продължат и по-нататък да занимават някои от нас, за да извлечем полза от тях. С радост и признание всички ние открихме убеждението, което Ви въодушевява, убеждението на истински и самоотвержен касталиец, една искрена и превърнала се във втора природа любов към нашата провинция, към нейния живот и нрави, една угрижена и засега малко тревожна любов. С не по-малка радост и признание доловихме личното и временното звучене и настроеност на тази любов, Вашата готовност за саможертва, Вашия творчески устрем, сериозността, усърдието и порива Ви към героичното. Във всички тежнения отново виждаме характера на нашия майстор на играта на стъклени перли, неговата енергия, неговата жар и смелост. Колко много подхожда нему, ученика на прочутия бенедиктинец, да не изучава историята като равнодушен наблюдател с чисто научна крайна цел и сякаш тя е естетическа игра, а познанията му по история да са устремени непосредствено към тълкуването на момента, към дело, към готовност за помощ! И колко много, уважаеми колега, отговаря на Вашия характер, че целта на личните Ви желания е тъй скромна, че не Ви привличат политически задачи и мисии, влиятелни и почтени постове, че не жадувате да бъдете нищо друго освен Ludi Magister, един учител.
Това са някои от впечатленията и мислите, които възникват естествено още при първото прочитане на Вашето послание. У повечето колеги те са едни и същи или сходни. При по-нататъшното разглеждане на Вашите откровения, предупреждения и молби, напротив, колегията не можа да стигне до единодушие. В свиканото специално за това заседание бе обсъден живо именно въпросът, доколко мнението Ви за застрашеността на нашето съществуване е приемливо, както и въпросът за вида, обхвата и вероятното отстояние във времето на опасностите и по-голямата част от членовете на колегията приеха тези въпроси видимо сериозно и се въодушевиха от тях. И все пак, както следва да Ви съобщим, по някои от въпросите мнозинството от гласовете не бе дадено в полза на Вашето схващане. Признаваше се само силата на въображението и далновидността на Вашите историко-политически наблюдения, но поотделно нито едно от Вашите предположения или, нека ги наречем, пророчества не бе одобрено в пълния му обхват и не бе прието като убедително. Също и по въпроса, доколко орденът и касталийският ред могат да бъдат съпричастни за опазването на един необикновено дълъг период на мир и доколко те изобщо и по принцип могат да имат значение като фактори за политическата история и положение, само малцина, и то сдържано, се съгласиха с Вас. Спокойствието, приблизително така гласи мнението на мнозинството, настъпило в нашата част на земята след изтичането на военната епоха, можело да се дължи донякъде на всеобщата изтощеност и обезкръвяване, последици на отминалите ужасни войни, и много повече на обстоятелството, че тогава Западът престанал да бъде фокус на световната история и арена на претенциите за хегемония. Без ни най-малко да се поставят под съмнение заслугите на ордена, на касталийските идеи, идеите за едно високо духовно образование под знака на съзерцателността и душевната дисциплина, не можело да им се признае същинска, творяща история сила, а това ще рече, живо влияние върху политическото състояние на света, както по цялото си естество касталийският дух бил невъобразимо далеч от подтик и честолюбие от този вид. Не било, така бе подчертано в някои много сериозни изказвания по темата, нито воля, нито предопределение на Касталия да упражнява политическо влияние за война или мир, за такова предопределение не ставало и дума, защото всичко касталийско се позовавало на разума и се разигравало в сферата на разумното, което не можело да се каже за световната история, иначе би се изпаднало в теологически-поетичната екзалтация на романтичната историческа философия и целият апарат за убийства и унищожение на силите, които правят историята, би се обявил за средство на световния разум. И при най-беглия обзор на историята на духа сме се убеждавали, че големият разцвет на духа всъщност никога не можел да се обясни с политическите състояния, нещо повече, културата или духът, или душата имали своята собствена история, която заедно с така наречената световна история, а това значи с никога нестихващите борби за материална власт, протичала към втора тайна, безкръвна и свята история. Нашият орден имал работа единствено с тази свята и тайна, не с „действителната“ брутална световна история и никога не можело да бъде негова задача да брани политическата история или дори да помага за нейното създаване.
И тъй, независимо дали световното политическо положение било действително такова, каквото го очертаваше Вашето послание, или не, във всеки случай за ордена не било достойно да заеме друга позиция освен на търпеливо изчакване. Въпреки няколкото гласа в подкрепа на Вашето мнение, че трябва да гледаме на това положение като на призив да се заеме активна позиция, то бе решително отхвърлено от мнозинството. Що се отнася до Вашето схващане за съвременното положение на света и предвижданията Ви за най-близкото бъдеще, те наистина явно направиха известно впечатление на повечето от колегите, а върху неколцина подействаха като сензация, но и в тази точка, колкото и преобладаващата част от ораторите да засвидетелстваше уважение към Вашите знания и проницателност, не бе установено съгласие на мнозинството с Вас, напротив, взе връх склонността Вашите изказвания върху това да се оценят като забележителни и във висока степен интересни, но прекомерно песимистични. Дочу се и един глас, който попита дали не е опасно, дори престъпно, но най-малкото лекомислено един магистър да се заема така да плаши своята колегия с толкова мрачни картини за уж приближаващи се опасности и изпитания. Разбира се, при случай едно предупреждение за преходността на всички неща било позволено всекиму; още повече оня, който стоял на толкова висок и отговорен пост, трябвало от време на време да си казва „memento mori“39, но така обобщено и в добавка толкова нихилистично да се представя общото състояние на ордена, магистрите, цялата йерархия, да им се възвестява някакъв уж съвсем близък край, било недостоен пристъп не само срещу душевното спокойствие и въображението на колегите, то заплашвало колегията и нейната дееспособност. Невъзможно било дейността на един магистър да спечели, ако всяка сутрин той тръгвал за работа с мисълта, че неговата длъжност, трудът му, неговите ученици, отговорността пред ордена, животът му за и в Касталия, че всичко това утре или вдругиден ще изчезне и загине. И макар този глас да не беше подкрепен от мнозинството, той все пак намери известно одобрение.
Ние Ви отговаряме немногословно, но сме на разположение за разговор. От нашия кратък ответ все пак виждате, многоуважаеми, че Вашето послание нямаше въздействието, което навярно сте очаквали. В голямата си част неуспехът явно се корени в обективни причини, в действителното разграничение между сегашните Ви възгледи и желания и тези на мнозинството. Но към това се присъединяват и формални причини. Струва ни се, че едно пряко устно обсъждане с Вас и колегите най-малкото би протекло значително по-хармонично и по-положително. И не само тази форма, формата на писмено послание, такова е убеждението ни, затруднява приемането на Вашата молба; много повече необичайното за нашите отношения свързване на личната молба с един вид колегиално споделяне на мнение. Повечето виждаха в тази сложност един несполучлив опит за новаторство, други го характеризираха направо като недопустим.
По този начин стигаме до най-невралгичната точка във Вашия случай, до молбата Ви да бъдете освободен от длъжност и за използването Ви в светските училища. Това, че колегията не може да се съгласи с една толкова рязко поставена и тъй своеобразно обоснована молба, че е невъзможно да я одобри и приеме, е нещо, което молителят би следвало да знае предварително. Естествено колегията й отговаря с „не“.
Какво би станало с нашата йерархия, ако престане да съществува орденът и разпоредбите на колегията, които поставят всеки на подходящо място? Какво би произлязло от Касталия, ако всеки сам почне да оценява своята пригодност за един пост, дарбите и характера си! Препоръчваме на майстора на играта на стъклени перли да помисли няколко минути върху това и му възлагаме и занапред да изпълнява достойната длъжност, която сме му поверили.
С това изпълняваме молбата Ви за отговор на Вашето послание. Не можем да Ви дадем отговора, на който навярно сте се надявали. Но не можем да премълчим признанието си за вълнуващата и предупреждаваща стойност на Вашия документ. Разчитаме да побеседваме с Вас непосредствено за неговото съдържание, и то скоро, тъй като ръководството на ордена смята, че може да се уповава на Вас, но все пак онези точки от посланието, в които Вие говорите за снижаване или застрашаване на Вашата пригодност за по-нататъшното водене на длъжността, му дават основание за тревога.
