В края на последната им среща Дюбоа му каза: — Вярвам, че сега можеш да потеглиш. Ще се придържаш строго към поръчението, дадено ти от достопочтения Magister Ludi, и не по-малко към правилата за поведение, на които те научихме тук. Беше ми приятно, че можах да ти бъда в помощ; ти ще видиш, че не си загубил тези три седмици, за които те задържахме при нас. И ако някога изпиташ желание да ми докажеш задоволството си от моята информация и нашето познанство, то аз ще ти покажа брод към това. Отиваш в една бенедиктинска фондация и в случай че останеш там за известно време и спечелиш доверието на отците, вероятно в кръга на тези достопочтени господа и техните гости ще слушаш политически разговори и ще доловиш политически настроения. При условие че пожелаеш да ме осведомиш за това, ще ти бъда благодарен. Разбери ме правилно: в никакъв случай не бива да се смяташ за един вид шпионин или че злоупотребяваш с доверието, оказано ти от отците. Няма да ми съобщаваш нищо, което твоята съвест не ти позволява. Това ще бъдат евентуални информации само в интерес на нашия орден и Касталия, които ще се вземат под внимание и оползотворяват, аз ти гарантирам. Не сме истински политици и нямаме никаква власт, но и ние разчитаме на света, на когото сме потребни и който ни търпи. При стечение на обстоятелствата може да ми бъде полезно да узная, ако някакъв държавник се отбива в манастира или ако папата минава за болен, или внесат нови кандидати в списъка за бъдещи кардинали. Не разчитаме само на твоите сведения, имаме различни извори, но още един малък извор в повече не ще вреди. И тъй, върви, за моето предложение днес не е нужно да казваш нито „да“, нито „не“. Не се заемай с нищо, преди добре да изпълниш своето служебно поръчение, и ни представяй с чест пред духовните отци. Желая ти добър път.
В книгата за преосъществяванията, която Кнехт, преди да предприеме пътуването си, след като изпълни церемонията със стъблата от бял равнец, отвори, той се натъкна на знака Лю, което значеше „странникът“, и на съждението: „В дребните неща ще преуспее. Упоритостта е благотворна за странника.“ Кнехт попадна втори път на шестица и отвори книгата на тълкование, което гласеше:
„Странникът намира подслон.
Цялото му богатство е с него.
И ще постигне усърдието на млад слуга.“
