Приеха го с любезност и внимание, които надвишаваха неговите очаквания и едва ли не го смутиха. Действително за първи път Касталия предоставяше на манастира за неопределено време учител по играта на стъклени перли от елита. От Дюбоа Кнехт знаеше, че на първо време трябва да влезе в ролята си на гост не като личност, а като представител на Касталия, и да приема и отговаря на любезностите и на евентуалната сдържаност само със съзнанието на посланик. Това му помогна да надвие първата скованост и началното усещане за хладина; той превъзмогна умело и плахостта, и леката възбуденост през първите нощи, в които почти не спа, а тъй като абат Гервазиус му показа своето благодушно и топло разположение, той бързо се почувства добре в новата среда. Радваха го свежестта и първичността на природата, суровата планинска местност със стръмни скални стени и сочни ливади, пълни с хубав добитък; създаваше му отрадно чувство величието и просторността на старите постройки, по които можеше да се разчете историята на много векове, привличаха го красотата и простият уют в неговото жилище — две стаи на горния етаж на дългото крило за гости, — приятни му бяха разходките за опознаване на тази малка държава с две църкви, аркади, архив, библиотека, жилище на абата, бликащи фонтани, много стопански дворове с широки обори, пълни с добре гледан добитък, огромни сводести мази за вино и плодове, две трапезарии, прочутата колонна зала, грижливо поддържаната градина, както и работилниците на миряните: кацари, обущари, шивачи, ковачи и тъй нататък, които образуваха малко селце около най-големия стопански двор. За Кнехт беше открит достъп до библиотеката, органистът вече му бе показал чудесния орган и му беше разрешил да свири на него, не по-малко го примамваха раклите с ноти, където знаеше, че го очакват значително число непубликувани, а и доста изобщо неизвестни нотни ръкописи от по-ранни епохи.
В манастира, изглежда, не чакаха с нетърпение кога той ще започне служебната си дейност, минаха не само дни, минаха седмици, докато заговориха сериозно за целта, която го беше довела тук. Действително още от първия ден някои от отците, и особено самият абат, разговаряха с удоволствие за играта на стъклени перли, но за обучение или някаква системна дейност не се отваряше и дума. А иначе по държането, стила на живот и тона на общуване Кнехт забеляза, че господа духовниците, всички тези отци, които лично в никакъв случай не бяха лишени от темперамент, явно действат съобразно едно досега непознато нему темпо, с някаква почтена бавност и добродушно търпение. Такъв бе духът на техния орден, това беше хилядолетното дихание на утвърдил се ред и прастара привилегирована, издържала стотици пъти в щастие и беди общност, в която те вземаха участие, така както всяка пчела има своя дял в съдбата и състоянието на своя кошер, спи с неговия сън, страда със страданието, тръпне в трепета му. Сравнен със стила на живот в Касталия, на пръв поглед бенедиктинският изглеждаше не така духовен, позастинал и ненасочен, по-малко активен, но затова пък по-спокоен, по-неподатлив на влияния, по-стар, по-утвърден, като че ли тук отдавна бе станало напълно естествено да управляват духът и волята. С любопитство и с голям интерес и със също голямо удивление Кнехт събираше впечатления от живота в този манастир, който още по времето, когато Касталия не съществувала, вече бил почти такъв, какъвто бе днес, и преживял хиляда и петстотин години, когато тя се създавала, а тези впечатления тъй много отговаряха на съзерцателната страна от природата му. Кнехт беше гост, почитаха го далеч отвъд неговите очаквания и свръхзаслугите му, но той ясно чувствуваше: това бе маниер и обичай, не се отнасяше нито до неговата личност, нито до духа на Касталия или играта на стъклени перли, то беше царствената вежливост на стара велика сила срещу по-млада. Само отчасти той беше подготвен за това и след известно време се почувства, въпреки всички удобства на живота си в „Мариафелс“, несигурен и помоли своята колегия за по-точни предписания относно държането си. Лично Magister Ludi му написа няколко реда: „Не отдавай особено значение на това, колко време жертваш за опознаване на живота там, писа му той. — Използвай дните си, учи, опитай се да бъдеш обикнат и полезен, доколкото биха приели, но не се натрапвай и никога не давай вид, че си по-нетърпелив, нивга да не изглежда, че разполагаш с по-малко време от твоите домакини. И ако те цяла година се отнасят към теб така, сякаш още не е изтекъл първият ден на гостуването ти в техния дом, посрещни го спокойно и се дръж, като че ли за тебе две или десет години повече не значат нищо. Приеми това отношение като състезание по търпение. Грижливо се отдавай на медитация! Ако ти се стори, че твърде дълго си без работа, то всекидневно по няколко часа, не повече от четири, се занимавай със системна работа, примерно изучаване или преписване на ръкописи. Но не създавай впечатлението, че работиш, имай време за всеки, който желае да побъбре с тебе.“
