– Сега да проследим предците му – каза доктор Пробин. – Баща му е принц Джордж, дядо му е крал Джордж, но прабаба му е сестра на майката на царя.
Двете датски принцеси Дагмар и Александра. Значи той е свързан с династията Романови чрез брак.
– Хм! Сключен доста отдавна – каза сър Найджъл.
– Има и още нещо. Вижте!
Той сложи две снимки на бюрото. От тях гледаха двама сериозни, достолепни мъже с бради.
– Какво ще кажете?
– Приличат си като братя.
– Е, не са братя. Разликата им е осемдесет години. Този е Николай II, а този – живият английски принц. Погледнете лицата им, сър Найджъл. Нямат английски черти – царят всъщност е наполовина датчанин, наполовина руснак. Не са и типични руснаци. Приличат на датчани. Датската кръв на двете сестри се е оказала по-силна.
– Това ли е? Роднинство чрез брак?
– Ни най-малко. Най-хубавото тепърва предстои. Помните ли принц Николай?
– Онзи, дето си живее живота? Гръцки принц, но всъщност половин датчанин, половин руснак?
– Същият. Значи, Николай II е имал братовчедка, княгиня Елена. Какво, мислите, прави тя? Заминава за Атина и става жена на Николай. Тоест, той е наполовина Романов, а тя сто процента. Тяхната дъщеря е следователно три-четвърти рускиня. А това е принцеса Марина.
– Която идва у нас...
– И се омъжва за Уиндзорския принц Джордж. Тоест двамата му сина, които са живи и здрави и до днес, са три осми Романови, а в днешно време по-близко родство не може и да се очаква. Това естествено не означава, че връзката е пряка – има твърде много жени по веригата, които веднага попадат под Закона на Павел. Затова родството произтича по брачна линия от бащата, а по кръвна – от майката.
– Това се отнася и за двамата братя, така ли?
– Разбира се, но има и нещо друго. Майка им Марина и при двете раждания е била православна християнка, което е едно от най-важните условия, за да бъде приет бъдещият цар от църковната йерархия.
– Значи и двамата отговарят на него.
– Именно. И двамата са служили в Британската армия, стигайки до чин майор.
– Тогава какво ще кажете за по-големия брат?
– Вие поставихте възрастовите граници, сър Найджъл. По-големият брат е шейсет и четири годишен, тоест не се вписва във вашите рамки. По-малкият тази година навърши петдесет и седем. Отговаря на почти всички изисквания. Принц в действаща династия, братовчед на кралицата, един брак, син на двайсет години, жена австрийска графиня, запознат с аристократическия протокол, в активна възраст, бивш офицер. Но хитът е, че е служил в Разузнавателния корпус и е изкарал пълния курс по руски език. Говори го почти като матерен.
Доктор Пробин се отдръпна от шарената си таблица, грейнал от радост. Сър Найджъл се вгледа в лицето на снимката и попита:
– Къде живее той?
– През седмицата, тук в Лондон. През уикенда, в имението си в провинцията. Води се в Дебрет.
– Може би ще трябва да си поприказвам с него – замисли се сър Найджъл. – Само още един въпрос, доктор Пробин. Има ли друг човек, който да отговаря така пълно на условията?
– Не и на тази планета – отвърна ученият.
Още същата събота сър Найджъл си бе уредил среща и замина за Западна Англия да се срещне с по-младия от двамата принца в имението му в провинцията. Беше приет любезно и изслушан изключително внимателно. Накрая принцът лично го изпрати до колата му.
– И половината от това, което казвате, да е вярно, сър Найджъл, по-необичайна история през живота си не съм чувал. Естествено аз следя събитията в Русия чрез медиите, но за това... Ще трябва задълбочено да помисля, да се консултирам със семейството си и разбира се, да помоля за лична среща с Нейно величество.
– Това може и да не се случи, сър. Може и да няма референдум. Или пък хората да решат, че не искат монархия.
– Значи трябва да оставим събитията сами да следват своя ход. Приятно пътуване, сър Найджъл.
На третия етаж на хотел „Метропол“ се намира един от най-хубавите традиционни руски ресторанти в Москва – „Болярски стан“, кръстен на аристократите, които някога са стояли редом с царя и са управлявали вместо него, когато той не можел да изпълнява задълженията си.
Ресторантът е царствен, пищен и украсен с великолепни фрески, които напомнят за отдавна отминали години. Чудесните вина съперничат на леденостудената водка, пъстървата, сьомгата и есетрата идват направо от реките, дивите зайци, елените и глиганите – от степите на Русия.
Именно тук на дванайсети декември вечерта генерал Николай Николаев бе доведен от единствения си жив родственик да отпразнува седемдесет и четвъртия си рожден ден.
Галина, малката му сестричка, която някога бе носил на ръце из опожарените улици на Смоленск, бе пораснала и през 1956-а, на двайсет и пет годишна възраст, се бе омъжила за свой колега, учител на име Андреев. В края на същата година им се бе родил син Миша.
През 1963-а Галина и съпругът ѝ бяха загинали при автомобилна катастрофа, причинена от пиян идиот, който се бе блъснал челно в тях.
