— Казах, че стреляха по мен. Но не ме улучиха.
— Знаете ли къде отиват?
— Нямам представа.
— А как тогава ще откриете Делфуенсо?
— Ще измисля нещо.
— След като не са имали нужда от вас, няма да имат нужда и от Делфуенсо. Колата ще им бъде напълно достатъчна.
— Значи трябва да побързаме.
— Все още съм на час път от вас.
— А щатските полицаи?
— Те са далече след мен.
— И без това съм ги изпуснал — каза Ричър. — Тук пътищата са ужасни. Ще се наложи да тръгна в друга посока, за да ги открия.
— Какво правехте в Небраска?
— Това не ви влиза в работата.
— Там ли ви счупиха носа?
— Не си спомням.
— Сержантът от блокадата твърди, че сте признали участие в юмручен бой.
— Не съвсем. Просто му пожелах да види другия. Това беше всичко. Чиста размяна на елементарни любезности.
— Според него сте споменали, че противникът ви в схватката се намира в друг щат, а не в Айова.
— Не мога да коментирам какво ви е казал той. Не съм присъствал на вашия разговор.
— От Небраска ли е противникът ви?
— Губите си времето.
— Не го губя. Карам толкова бързо, колкото мога. Какво друго да направя в момента?
— Карайте още по-бързо.
— Къде отивахте? — попита след кратка пауза Соренсън.
— Кога?
— Когато ви взеха на стоп.
— Във Вирджиния.
— Защо?
— Това не ви влиза в работата.
— Какво има във Вирджиния?
— Много неща. Важен щат е. Дванайсети по брой на населението, тринайсети по брутен вътрешен продукт. Ако искате, можете да проверите.
— Не сте убедителен. И със сигурност не помагате на личната си ситуация.
— Защо тогава ви се обаждам?
— Може би искате сделка.
— Не искам сделка. Искам да помогна на Делфуенсо, ако мога. А след това да продължа към Вирджиния.
— Защо искате да ѝ помогнете?
— А защо не? И аз съм човек.
Соренсън замълча.
— Между другото, какво престъпление са извършили онези двамата? — обади се след кратка пауза Ричър.
— Нямам намерение да го обсъждам с вас. Поне засега.
— Знам, че са отмъкнали колата на Делфуенсо и са имали кръв по дрехите си.
— Откъде знаете? Купили са си нови ризи.
— Делфуенсо ми каза.
— Разговаряли сте?
— Не. Мигаше, когато не я наблюдаваха. Прост буквен шифър.
— Умна жена — промълви Соренсън. — И храбра.
— Знам — отвърна Ричър. — Тя ме предупреди, че са въоръжени, но аз я разочаровах.
— Явно.
— И вие не се справихте по-добре с тази заповед за издирване на двама — не ѝ остана длъжен Ричър.
— ОЗИ за двама би трябвало да означава „двама и повече“. Такава е простата логика.
— Бойците не се занимават с логически задачи. Не поемат подобни инициативи, защото отлично знаят, че в девет от десет случая това ще им донесе неприятности.
— Как се справяше Делфуенсо? — попита Соренсън.
— Не бих казал, че днес е най-щастливият ден в живота ѝ — отвърна Ричър.
— У дома я чака дете.
— Знам. Тя ми каза.
— Имате ли достъп до превозно средство? — смени темата Соренсън.
— Не съвсем. Наблизо има две, които бих могъл да взема назаем, но вече няма смисъл. Онези могат да бъдат навсякъде.
— Как се казвате?
— Още не.
— Добре. Не мърдайте от там. Ще се видим, когато пристигна.
— Може би — отвърна Ричър. — А може би не.
И още: