Издирваният полностью

— Същата работа. Не са чували за него. Можем да им вярваме, защото в момента всичките им карти са на масата. Разчитат на нас да не вдигаме шум за онзи човек в изоставената помпена станция.

— А кой е той?

— Работил е в Пакистан и почти навсякъде в Близкия изток. Но не е ръководил агенти, а те са ръководили него. Приел тяхната вяра и се е превърнал в агент на „Уадия“, опериращ директно в Лангли.

Делфуенсо включи на скорост и отново излезе на пътя.

— А защо ни е нападнал? — обади се Маккуин.

— Нападнал е лично теб. Разполагал е с името ти. Сигурността в Канзас Сити не е на ниво и това позволява на ЦРУ да ни наблюдава. Те са знаели, че имаме внедрен агент в „Уадия“. От техния човек. Големият шеф му е заповядал да се разправи с теб, а той те е подмамил на пусто място с безсмислено предложение за среща. Елементарно и просто.

— Но ти си се справил добре — обади се от задната седалка Ричър. — Имаш бързи реакции. Залозите са били в полза на другия.

— Благодаря — кимна Маккуин.

— Но това с челото е било доста ретро…

— Така се получи. Извих му ръката и стиснах ножа. Острието се насочи доста нагоре и аз си помислих: защо пък не, по дяволите? Както едно време…

* * *

Напуснаха шосе 65 на мястото, където извиваше на изток. Поеха по тесен междуселски път, готови да минат напряко, за да стигнат обратно до междущатската магистрала. Подминаха мястото на битката по време на Гражданската война, където американци бяха стреляли срещу американци в продължение на девет безкрайно дълги часа. Маккуин се обърна назад и го погледна в очите.

— Едно последно нещо — каза той.

— Какво? — попита Ричър.

— Обясни ми как можеш да говориш цяла минута, без да употребяваш буквата А.

— Ама тогава ти спеше — отбеляза Делфуенсо.

— Не съм спал седем месеца — поклати глава Маккуин.

— Лесно — отвърна Ричър. — Просто започваш да броиш от трийсет нататък — трийсет и едно, трийсет и две… Няма да попаднеш на буквата А чак до сто и десет. Колкото и бързо да броиш, за минута едва ли ще стигнеш до сто и единайсет.

Делфуенсо отново отби и спря на затревения банкет. Никой не проговори. ФБР вероятно имаше духовити фрази за подобни случаи. Също като армията. Но хуморът им беше специфичен и не се схващаше от външни хора. По тази причина мълчаха цяла минута. После Ричър слезе и започна да се отдалечава, без да поглежда назад. Подмина рампата, която водеше на запад, към Индипендънс и Канзас Сити, прекоси моста и се насочи към източната рампа. След известно време спря. Единият му крак стъпи на асфалта, а другият остана на банкета. После той вдигна палец и се усмихна, опитвайки се да изглежда дружелюбен.

__________

LEE CHILD

A WANTED MAN

Copyright © Lee Child 2012

All rights reserved

Превод © Веселин Лаптев

Худ. оформление © Николай Пекарев

Снимка на корицата: Shutterstock©Krivosheev Vitaly

ОБСИДИАН

София 2012

ISBN-978–954–769–309–8

ЛИЙ ЧАЙЛД

ИЗДИРВАНИЯТ

Английска

Първо издание

Редактор Димитрина Кондева

Худ. оформление Николай Пекарев

Техн. редактор Людмил Томов

Коректор Симона Христова

Формат 84х 108/32. Печатни коли 26

Издателство ОБСИДИАН

www.obsidian.bg

Печат и подвързия: „Абагар“ АД — В. Търново