добре сложеното тяло на Скай, сякаш виждаше през дрехите й.
- Винаги се чувствам така, когато вие сте наблизо - отговори той.
Скай потисна желанието си да му отвърне подобаващо.
- Може би ще ми кажете кое бе толкова важно, та да ме откъснете от работата ми.
- С удоволствие!
Той посегна да я хване под ръка, но тя се отдръпна и се хвана за Льоблан.
- Водете ни!
Глациологът наблюдаваше словесния двубой с весели пламъчета в очите. Устните му се
разшириха в усмивка и двамата със Скай тръгнаха под ръка към стръмното дървено стълбище,
което водеше към тунел три метра и половина на височина и три метра широчина.
На двайсетина крачки след стъпалата тунелът се разклоняваше на две. Льоблан поведе Скай по
десния
проход. По плитък канал, издълбан в пода, се оттичаше вода, а по една от стените вървеше
черен гумен маркуч, около десет сантиметра в диаметър.
- Събираме оттичащата се вода, нагряваме я и пръскаме с нея леда, за да го стопим - обясни
Льоблан. - На дъното на глетчера ледът е като маджун. Постоянно го стопяваме, иначе се
втвърдява отново с по половин-един метър на ден.
- Доста бързо - отбеляза Скай.
- Много\ Понякога навлизаме по петдесет метра навътре в ледника и трябва да внимаваме
ледът да не се затвори зад нас.
Тунелът свърши пред леден склон, към три метра висок. Качиха се по една стълба върху
хлъзгавата скала и влязоха в ледена пещера, достатъчно голяма да побере над дванайсет
човека. Стените и таванът бяха синкавобели с изключение на местата, покрити с прах и пръст
от движението на ледника.
- Намираме се на дъното на ледника - каза Льоблан. - Над главите ни няма нищо освен лед -
цели двеста и четирийсет метра. Това е най-мръсната част от плаващия лед. Колкото по-
навътре пробиваш, толкова по-чист става. Сега трябва да ви оставя, за да изпълня едно
поръчение на мосю Рено.
Скай му благодари. Вниманието й беше привлечено от мъж в дъждобран, който пръскаше
леда с маркуч с гореща вода. Заради облаците от пара в бездруго влажното помещение
ставаше още по-трудно да се диша. Щом я забеляза, мъжът спря водата и се приближи, за да
се здрависа.
- Добре дошли в малката ни лаборатория, мадмоа-зел Лабел. Надявам се да не сте се
измъчили много, докато стигнете дотук. Казвам се Ханк Търстън,
колега на Бърни. Това е Крег Роси, нашият асистент 0т университета „Упсала” - каза той, като
махна към един млад, двайсетинагодишен мъж. - А това е Дерек Ролинс, който пише статия за
нашата работа в списание „Аутсайд”.
Докато Скай се здрависа с всички, Рено мина бързо покрай останалите и се приближи до
стената, за да разгледа неясната човешка фигура в леда.
- Както виждате, този господин е замразен от известно време - каза той, а после,
поглеждайки към Скай, добави - също като някои жени, които познавам.
Никой не се засмя на шегата. Скай заобиколи Рено и прокара пръсти по очертанията на
тъмната фигура. Крайниците бяха изкривени в гротескна форма.
- Открихме го, докато разширявахме пещерата -обясни Търстън.
- Прилича повече на размазана буболечка на стъклото, отколкото на човек - отбеляза Скай.
- Имаме късмет, че не е просто едно голямо размазано петно - отвърна глациологът. - Като
се замисля, изглежда доста добре като за тези условия. Ледът на дъното на ледника, както и
всичко в него, се сплесква като маджун от стотиците тонове налягане.
Скай се вгледа в силуета.
- Смятате ли, че някога се е намирал на върха на ледника?
- Със сигурност. При долинни ледници като Льо Дормьор през леда доста бързо преминава
солидно количество сняг.
- Колко дълго смятате, че би отнело това?
- Предполагам, около сто години, плюс-минус, за да стигне от върха до дъното на ледника.
Това би станало само с предмет близо до върха на глетчера
високо в планината, където ледът се движи едновременно вертикално и хоризонтално.
- Значи е възможно да е алпинист, паднал в цепнатина?
- И ние първо така си помислихме. След това се вгледахме по-внимателно.
Скай се приближи до леда. Тялото беше облечено почти изцяло в тъмна кожа - от обувките до
шапката. Тук-там по дрехите се виждаше рошава кожа, а на колана висеше кобур с пистолет в
него.
Погледът й се плъзна към лицето. Чертите му не се виждаха ясно в леда, но кожата му беше
потъмняла, сякаш твърде дълго бе стоял на слънце. Очите бяха покрити с очила.
- Невероятно - прошепна тя, като направи крачка назад и погледна към Рено. - Но какво
общо има това с мен?
Рено се усмихна, приближи се до един пластмасов контейнер и извади отвътре старинен
стоманен шлем:
- Ето какво намерихме близо до главата му.
Скай взе шлема и разгледа сложната гравюра върху метала, стиснала замислено устни.
Предната част на шлема беше оформена като лице на човек с голям нос и рунтави мустаци.
Горната му част беше покрита с плетеници от орнаменти на цветя, стъбла и митични същества,
обикалящи като планети около стилизиран триглав орел. Човката на орела бе отворена в
предизвикателен вик, а в острите си нокти стискаше копия и стрели.
- Всъщност първо открихме шлема - каза Търстън. - Веднага затворихме помпата. Добре че
тялото не се повреди.
- Мъдро решение - одобри Рено, - всяка археологична
