Изкушена полностью

— Така ли? Тогава защо дойдох да те търся?

— Не знам. Тъкмо се прибирах. Исках само да огледам още веднъж периметъра. Реших, че ще бъде разумно да проверя района на Хийт. Знаеш, че човеците не виждат нищо през нощта.

— Джони Бий не е човек и беше с Хийт. Стиви Рей въздъхна. — Влез вътре, вземи си нещо за ядене и сухи дрехи. Някоя от монахините ще ти каже къде ще спиш. Аз ще огледам още веднъж двора, преди слънцето да изгрее.

— Ако изгрее — Ерик присви очи и погледна небето.

Стиви Рей проследи погледа му и с чувството колко е безпомощна да реши проблема, осъзна, че отново вали само че температурата е на границата на замръзването и небето отново бълва градушка.

— Не ни трябва това скапано време — измърмори тя.

— Е, поне ще покрие кръвта на гарваните-демони.

Стиви Рей го погледна. По дяволите! Не беше помислила за кръвта! Бяха ли проследили кървавите дири до бараката? Беше ли останала ярка диря, която крещеше: Тук съм! Тя усети, че Ерик я чака да каже нещо.

— Да, прав си. Може да разритам лед и счупени клонки и да покрия кръвта от трите птици — каза тя с принудено безразличие.

— Вероятно това е добра идея, в случай че някои човеци излязат през деня. Искаш ли помощ?

— Не — побърза да отговори Стиви Рей и сетне повдигна рамене. — С моите умения на червен вампир ще ми отнеме само секунда. Нищо особено.

— Е, добре тогава. — Ерик понечи да тръгне, но се поколеба. — Хей, може би ще искаш да разгледаш по-внимателно кървавите следи покрай редицата дървета до съседните жилищни сгради.

— Хубаво. Знам мястото — отвърна Стиви Рей и си помисли: Да, много добре го знам.

— Къде каза, че е Зоуи?

— Не съм казвала такова нещо.

Той се намръщи и зачака, а когато Стиви Рей продължи да го гледа, без да добави нищо, попита:

— Е, къде е тя?

— Последния път, когато я видях, говореше с Хийт и сестра Мери Анджела в коридора пред мазето. Но предполагам, че вече е проверила как е Старк и си е легнала. Изглеждаше адски уморена.

— Старк… — Ерик измърмори нещо неразбираемо след името и отново тръгна към манастира.

Ерик! — извика Стиви Рей и се прокле наум колко глупаво постъпи, като спомена Хийт и Старк. Тя изчака, до-като Ерик погледна през рамо, и добави: — Като най-добра приятелка на Зи, нека ти дам един съвет. Днес тя преживя прекалено много и не й е до проблеми с гаджета. Ако Зи е с Хийт, това е защото се уверява, че той е добре… а не защото се гушка е него. Същото се отнася и за Старк.

— Е, и? — с безизразно лице попита той.

— И това означава, че ти трябва да хапнеш нещо, да се преоблечеш и да си закараш задника до леглото, без да търсиш Зи и да я тормозиш.

— Тя и аз сме заедно, Стиви Рей. Как може желанието на грижовното й гадже да бъде с нея да бъде изтълкувано като тормоз?

Стиви Рей сподави усмивката си. Зоуи щеше да го схруска на закуска, да го изплюе и да продължи да си върши работата. Тя повдигна рамене.

— Все едно. Само ти давам съвет, това е всичко.

— Да, добре. До скоро. — Ерик се обърна и закрачи към манастира.

— Уж е умен, а взема глупави решения — смотолеви Стиви Рей, докато гледаше как широкият му гръб изчезва в мрака. — Ако ме чуе какво говоря за него, мама ще каже, че прасето вика на скункса, че смърди.

Тя въздъхна и без желание погледна към редицата големи кофи за боклук, отчасти скрити до гаража. Стиви Рей отмести очи. Не искаше да мисли за ужасяващо осакатените трупове, изхвърлени там.

— На боклука. — Тя произнесе думите бавно, сякаш тежаха на езика й, и призна пред себе си, че Зоуи и сестра Мери Анджела може би донякъде са прави за съветите си към нея, но това не правеше казаното от тях по-малко обезпокоително.

Да, Стиви Рей беше реагирала прекалено разпалено, но момчетата, които бяха изхвърлили телата на гарваните-демони на боклука, наистина я ядосаха и не само заради него. Погледът й се плъзна към бараката до оранжерията.

Онова, което бяха направили с труповете на гарваните-демони, я разтревожи, защото Стиви Рей си мислеше, че ничий живот не трябва да бъде обезценяван. Беше опасно да смяташ, че си божество, и да решаваш кой е достоен да живее и кой да умре. Тя знаеше това по-добре от монахинята и Зоуи. Не само че животът й, всъщност смъртта й, беше объркана от Висша жрица, която се мислеше за богиня, но и някога самата Стиви Рей беше на мнение, че има правото да отнема живот в зависимост от потребностите или прищевките си. Призляваше й само като си помислеше какво изпитва, когато я обземе онзи гняв и желание за насилие. Стиви Рей бе загърбила онези мрачни времена… Беше взела решение в полза на доброто, светлината и богинята и нямаше да се отклонява от този път. Ето защо тя се разстройваше, когато някой решеше, че животът не означава нищо.

Или поне така си мислеше, докато вървеше в двора на манастира и се отдалечаваше от градинарската барака.