— Да, разбира се! — Стиви Рей подскочи и се засуети с дръжката на черпака. Но тъй като беше смутена и капнала от умора, го изпусна. Наложи се да го вземе отново, избърса го с хавлия и най-после го потопи във водата и се приближи до гарвана-демон. Той се размърда немощно и се опита да вдигне ръка, но усилието го накара отново да изстене. Ръката му увисна встрани от тялото, безполезна като счупеното му крило. Без да се замисля какво прави, Стиви Рей се наведе, нежно повдигна раменете му, наклони назад главата му и допря черпака до човката му. Той започна да пие жадно.
Щом утоли жаждата си, тя му помогна да легне по-удобно, но първо сложи хавлия под главата му.
— Нямам с какво друго да почистя раните ти освен с вода, но ще направя всичко възможно. А, донесох и малко мъх. Ще помогне за раните ти. — Стиви Рей не си направи труда да обясни, че няма представа откъде знае, че мъхът ще се отрази добре на раните му. От време на време получаваше такава информация… неизвестно откъде. В един миг не знаеше нещо, а в следващия беше сигурна как да го направи, например да запушва рана. Искаше й се да мисли, че Никс й шепне напътствия, така както съветва Зоуи, но истината беше, че не знаеше със сигурност дали е така. — Избирам доброто пред злото… — измърмори Стиви Рей под носа си и започна да разкъсва на ивици едната хавлия.
Птицечовекът отвори очи и я погледна учудено.
— Не ми обръщай внимание. Говоря си сама. Дори когато не съм сама. Нещо като собствен вариант на терапия. Тя млъкна и го погледна. — Ще боли. Ще внимавам, но имаш доста рани.
— Давай каза гой с онзи изпълнен с болка глас. който звучеше твърде човешки, за да излиза от такова нечовешко на вид същество.
— Добре. Започваме. — Стиви Рей работеше колкото може по-бързо и внимателно. Дупката в гърдите му беше страшна. Тя я изми с вода и извади съчките и другите боклуци. Перата му правеха работата й изключително странна. Под тях имаше гърди и кожа, но пак беше адски странно! Той имаше
Тя се вгледа в лицето му. Гарванът-демон отново беше отпуснал глава на хавлията. Очите му бяха затворени и дишаше повърхностно и неравномерно.
— Съжалявам. Знам, че те боли.
Единственият му отговор беше сумтене, което, колкото и да беше иронично, му придаде още по-човешки облик. Беше известно, че сумтенето е главният метод на общуване на мъжете.
— Добре. Мисля, че си готов за мъха. — Стиви Рей говореше. за да успокои своите нерви, а не неговите. Тя откъсна част от мъха и внимателно я сложи в раната. — Сега, след като не кърви толкова много, не изглежда зле. — Стиви Рей продължаваше да бъбри, въпреки че птицечовекът не отговаряше. — Ще трябва малко да помръднеш. — Тя го пре-търколи по корем, за да стигне до останалата част на раната. Той притисна лице в хавлията и сподави поредното си стенание. Стиви Рей заговори по-бързо, защого не й беше приятно да го слуша как охка. — Изходната рана на гърба ти е по-голяма, но не е толкова замърсена, затова няма да я почистваме дълго. — Тя сложи по-голямо парче мъх и после насочи вниманието си към крилата. Лявото беше прибрано плътно до гърба му. Не изглеждаше ранено. Дясното обаче беше друга история разкъсано и окървавено и висеше безжизнено до тялото му. — Е, време е да призная, че тук съм напълно извън зоната си на удобство. Раната от куршум беше неприятна, но поне знаех какво да направя… донякъде. Крилото ти обаче е друго нещо. Нямам представа как да ти помогна.
— Завържи го за мен. Използвай ивици плат. Гласът му беше сериозен. Той не я погледна и държеше очите си затворени.
— Сигурен ли си? Може би не трябва да го пипам.
— Боли… по-малко… ако е завързано.
— По дяволите. Е, добре. — Стиви Рей започна да накъсва друга хавлия на дълги ивици и да ги завързва една за друга. — Ще наместя крилото на гърба ти в същото положение като другото. Така ли?
Гарванът-демон кимна.
Тя затаи дъх и повдигна крилото. Той потрепери и изохка. Стиви Рей го пусна и отскочи назад.
— Мамка му! Извинявай. По дяволите!
Очите му се отвориха леко и птицечовекът я погледна.
— Направи го.
Тя стисна зъби, наведе се напред и без да обръща внимание на сподавените му степания на болка, намести счупеното крило в положение, което смътно напомняше здравото крило, а после, без да спира да си поеме дъх, рече:
— Трябва да се надигнеш малко, за да го завържа.
Стиви Рей усети, че тялото му се напрегна. Той се надигна на лявата си ръка и се наклони на една страна. Тялото му беше достатъчно далеч от пода на бараката и тя успя бързо да увие ивиците плат около него и да пристегне крилото.
— Добре. Готово.
Гарванът-демон се отпусна на земята. Тялото му трепереше.
— Сега ще превържа глезена ти. Мисля, че и той е счупен.
Той отново кимна.
