Изкушена полностью

А ти какво очакваше? Джон Уейн и кавалерията ли? — Стиви Рей се престори на майка си, когато някой от братята й беше болен и хленчеше, и тръгна към гарвана-демон. Тъмните му очертания, свити в дъното на бараката, се фокусираха и тя го погледна сериозно. — Е, не си мъртъв и седиш. Сигурно се чувстваш по-добре.

Той леко наклони глава на една страна.

Кой е Джон Уейн и кавалерията?

— Изразът означава, че добрите идват да те спасят. Но не се вълнувай, защото армията няма да дойде. Имаш само мен.

— Ти не се ли смяташ за една от добрите?

Репхайм я изненада със способността си да води смислен разговор е нея и Стиви Рей си помисли, че ако затвори очи или отмести поглед от него, може да се заблуди, че той е обикновено момче. Разбира се, тя знаеше, че не е така. Никога нямаше да затвори очи в негово присъствие, нито да отмести поглед. Репхайм определено не беше обикновен,

— Да, добра съм, но не съм точно цяла армия. — Тя го огледа. Видът му беше ужасен… осакатен, окървавен и сломен… но вече не лежеше свит на една страна, а седеше, облегнал се предимно на здравата си лява страна на стената на бараката. Беше се завил с хавлиите, които Стиви Рей му остави. Очите му бяха ясни и нащрек и не се отместваха от лицето й. — Е, по-добре ли се чувстваш?

Както ти каза, не съм мъртъв. Къде са останалите?

— Останалите гарвани-демони избягаха с Калона и Неферет.

— Не, имам предвид другите човешки синове и дъщери.

— А, приятелите ми. Повечето спят. Затова нямаме много време. Няма да бъде лесно, но смятам, че измислих как да те измъкна оттук. Стиви Рей млъкна и престана да чопли ноктите си. — Можеш да вървиш, нали?

— Ще направя каквото е необходимо.

Какво означава това, по дяволите? Само ми кажи да или не. Важно е.

— Да.

Стиви Рей преглътна с усилие, като чу как той изсъска думата, и реши, че е сгрешила, че ако не го гледа, би го помислила за обикновен.

— Добре, тогава да вървим.

Къде ще ме водиш?

— На място, където ще бъдеш в безопасност и ще оздравееш. Не може да останеш тук. Със сигурност ще те намерят. Хей, нали нямаш проблема на баща си да бъдеш под земята?

— Предпочитам небето пред земята — огорчено отговори Репхайм, като накъсваше думите и съскаше.

Стиви Рей сложи ръце на кръста си.

— Това означава ли, че не можеш да отидеш под земята?

— Предпочитам да не го правя.

А предпочиташ ли да останеш жив и скрит под земята, или тук горе, където всеки момент може да бъдеш намерен и мъртъв? — Или нещо по-лошо — помисли си тя, но не го каза.

Репхайм не отговори и Стиви Рей се запита дали той иска да живее. Не се беше замисляла за тази вероятност. В това би имало логика. Другите гарвани-демони бяха решили, че Репхайм е мъртъв, и го бяха оставили, а съвременният свят беше несравнимо по-различен от времето, когато той бе живял… и тероризирал селата на индианците чероки. Объркала ли беше Стиви Рей нещата, като не го остави да умре?

— Предпочитам да живея.

Съдейки по изражението му, тя разбра, че заявлението му е изненада не само за нея, но и за него.

— Хубаво. Тогава трябва да те измъкна оттук. Стиви Рей пристъпи към него, но спря. — Нужно ли е пак да те карам да обещаеш, че ще бъдеш добър?

— Твърде съм немощен, за да представлявам заплаха за теб.

— Добре, тогава ще приема, че ще удържиш на думата си, която вече ми даде. Не прави нищо глупаво и може да решим проблема. Стиви Рей се приближи до него и приклекна. — Нека видя превръзките ти. Може би трябва да бъдат сменени или стегнати, преди да тръгнем. — Тя ги провери внимателно и методично, като обясняваше какво прави. — Мъхът, изглежда, има ефект. Не виждам много кръв. Глезенът ти е доста подут, но мисля, че не е счупен. Не напипвам натрошени кости. — Стиви Рей отново превърза глезена му, затегна другите превръзки и остави разбитото крило за накрая. Протегна ръка зад него и започна да стяга разхлабилите се превръзки, когато Репхайм, който мълчеше и не помръдваше по време на прегледа, наведнъж потрепери и изохка от болка. — О, извинявай! Знам, че крилото ти е в много лошо състояние.

Увий още плат около мен и пристегни крилото към тялото ми. Няма да мога да вървя, ако не го обездвижиш напълно.

Стиви Рей кимна.

— Ще направя каквото мога.

Тя накъса на ивици още една хавлия и се наведе, за да достигне гърба му. Стисна зъби и заработи бързо и внимателно. Не й беше приятно, че Репхайм трепери и стене от болка. Щом приключи с крилото, Стиви Рей гребна вода и му помогна да я изпие. След като той престана да трепери, тя се изправи и протегна ръце към него.

— Хайде, да хвърлим жребия.

Репхайм се втренчи в нея, на странното му лице Стиви Рей прочете озадаченост и се усмихна.

Това означава да рискуваш да направиш каквото е необходимо, макар да е адски трудно.

Той кимна и бавно хвана ръцете й. Тя се подготви и го дръпна, оставяйки му време да премести тежестта си и да се подготви. Репхайм изстена и успя да стане, въпреки че не можеше да стъпва добре на ранения си глезен и не изглеждаше много стабилен.