— Вероятно си се мятала, докато си търсила мен и страхотното ми тяло и затова едва не си паднала от леглото.
Повдигнах озадачено едната си вежда.
— Убедена съм, че не беше това. — Тялото му наистина беше страхотно, но нямаше да му позволя да си мисли, че лигите ми текат по него. Огледах го и осъзнах, че Старк наистина изглежда добре… нещо повече от сладък и готин. Лицето му не беше толкова бледо и се държеше много по-стабилно на краката си. — Изглеждаш по-добре.
И се чувствам по-добре. Дарий беше прав… Оздравявам бързо. Осемте часа сън и трите пликчета кръв, които докопах, докато ти още хъркаше, ме накараха да се почувствам много по-добре. — Той се приближи до леглото, наведе се и нежно ме целуна. — Прибави към това и мисълта, че мога да те пазя от кошмарите с Калона и смело мога да твърдя, че съм готов да се изправя пред всичко.
— Не хъркам — възразих аз, въздъхнах и увих ръце около кръста му. Притиснах се до него и се оставих силата на физическото му присъствие да прогони остатъка от кошмара с Калона. — Радвам се, че се чувстваш по-добре.
Трябваше ли да му кажа, че Калона пак се е промъкнал в съня ми, въпреки че Старк беше наблизо и съсредоточен да ме пази? Може би. Вероятно ако му бях казала, това щеше да промени нещата, които се случиха по-късно. Тогава обаче си мислех само как да не наруша позитивната енергия, която Старк излъчваше, и затова се отпуснах в обятията му, докато си спомних, че не съм се измила, нито сресала. Прокарах пръсти през разрошените си коси и извърнах лице, за да не го задуша с противния си дъх, а после се отскубнах от прегръдките му и забързах към банята.
— Хей, ще ми направиш ли една услуга, докато си вземам душ? — подхвърлих аз през рамо.
— Разбира се. — Той ме стрелна със самонадеяната си усмивка, което ми показа, че наистина се чувства добре. Искаш да ти изтъркам гърба ли?
— Не, но благодаря. — Господи, момчетата мислеха само за едно. Искам да събереш новаците, и червените, и сините, и да намериш Афродита, Дарий, сестра Мери Анджела, баба ми и всеки друг, за когото се сетиш и който трябва да дойде на обсъждането кога и как да се върнем в училището.
— Предпочитам да ти изтрия гърба, но няма проблем. Твоето желание е заповед за мен, милейди. — Старк се поклони и ме поздрави, като сложи ръка на сърцето си.
— Благодаря — тихо казах аз. Изведнъж ми се доплака от уважението и доверието му към мен.
— Хей. — Усмивката му помръкна. Изглеждаш тъжна. Всичко наред ли е?
Радвам се, че си мой воин — отвърнах аз, въпреки че това не беше цялата истина.
Той се усмихна отново.
— Голяма късметлийка си, Висша жрице.
Поклатих глава на безграничната му самонадеяност и замигах, за да прогоня нелепите си сълзи.
— Събери всички.
— Добре. В мазето ли искаш да се срещнем?
Изкривих лице в гримаса.
Определено не. Попитай сестра Мери Анджела дали може да се съберем в трапезарията. Там ще можем да ядем и да разговаряме.
— Ще го сторя.
— Благодаря.
— До скоро, милейди. — С блеснали очи той отново ме поздрави официално и после бързо излезе от стаята.
Аз обаче влязох в банята бавно. Машинално измих зъбите си и влязох под душа. Дълго стоях там, обливайки се с гореща вода. И после, когато знаех, че съм спокойна, се замислих за Калона.
Аз се бях отпуснала в обятията му. Не изживявах спомените на Ая, нито бях под нейното влияние, а сама се оставих той да ме докосва и резултатът беше ужасяващ и показателен. Почувствах се толкова добре да бъда с него, че го сбърках с моя воин! И съвсем не приличаше на сън. Бях будна и съзнанието ми беше почти ясно. Последното посещение на Калона ме разтърси до мозъка на костите.
— Колкото и да се съпротивлявам, душата ми го приема — промълвих аз и после, сякаш очите ми завидяха на водата, която се стичаше по лицето ми, се разридах.
* * *
Намерих трапезарията, като следвах обонянието и слуха си. Докато вървях по коридора, аз чух познати гласове, които се смееха, както и тракане на чинии и сребърни прибори. Запитах се дали монахините наистина нямат нищо против нашествието на непълнолетни бъдещи вампири. Спрях пред широкия сводест вход на голямата стая и погледнах как сестрите се спогаждат е хлапетата. Вътре имаше три редици дълги маси. Очаквах, че монахините ще се съберат заедно и ще се отделят от нас, но не беше така. Вярно, те седяха по две или три, но бяха заобиколени от червени и сини новаци и всички бъбреха. Това напълно разби стереотипната ми представа, че монашеската трапезария е място за молитви и тих (скучен) размисъл.
Ще се мотаеш ли, или ще влезеш?
Обърнах се и видях Афродита и Дарий. Държаха се за ръцете и сияеха от щастие.
— Добра среща, Зоуи. — Дарий ме поздрави официално, но усмивката придаде на почтителния му жест радушно и непринудено излъчване.
Погледнах Афродита така, сякаш очаквах да каже: „Ето това се казват добри обноски“, и после се усмихнах на воина.
— Добра среша, Дарий. Двамата изглеждате доволни от себе си. Сигурно сте намерили къде да поспите. Млъкнах, отново погледнах Афродита и добавих: — Или да не спите.
