Изкушена полностью

— Ти как мислиш, Адо Ани? — намеси се Афродита. — Зи не бяга от битки.

— Коя е Адо Ани? — попита Хийт.

— Не знам — отвърна Старк.

— Героиня от мюзикъла „Оклахома“! — каза сестра Мери Анджела и се помъчи да сподави кикота си. — Е, ще закусваме ли? — Монахинята се усмихна и ни поведе към трапезарията.

Въздъхнах. Изпитвах желание да изкрещя и да хукна по коридора в обратната посока.

— Хайде, Зи. Да влезем вътре и да хапнем нещо. Освен това имам да кажа на всички нещо, пред което въпросът с гаджето ти бледнее. — Стиви Рей ме хвана за ръката и ме повлече към трапезарията.

Последвани от Старк, Хийт, Дарий, Афродита и Далас, ние си намерихме места до сестра Мери Анджела на маса, където вече седяха Деймиън, Джак и Близначкитс.

— Хей, Зи! Ти най-после стана! Виж какви сериозно вкусни палачинки са ни направили монахините избръщолеви Джак.

— Палачинки? Светът ми мигновено се оживи.

— Да! Има купища чинии с палачинки и бекон, както и картофени кюфтета. По-хубаво е, отколкото в денонощния магазин. — Той погледна масата малко по-нататък и изкрещя: — Хей! Подайте палачинките!

Към нас загракаха подноси и устата ми се напълни със слюнка. Много обичах палачинки.

— Ние предпочитаме препечени филии — обади се Шоуни.

— Да, не се папаш толкова много — добави Ерин.

— И с палачинките не се цапаш — възрази Джак.

Добра среша, Зи — рече Деймиън, очевидно отбягвайки спора за палачинките.

— Добра среша усмихнах му се аз.

— Хей, с изключение на пухкавата коса, ти изглеждаш по-добре отпреди — отбеляза Джак.

— Благодаря — отвърнах аз и отхапах парче палачинка.

— Мисля, че Зоуи изглежда поразително — поправи го

Старк.

— Аз също. Разрошената ти коса ми харесва — ухили се Хийт.

Завъртях очи, когато някъде от стаята се разнесе гласът на Ерик.

— Там наистина е голяма навалица от момчета. — Той седеше с гръб към нас, но това не попречи гласът му да прозвучи противно.

Защо разделите не бяха лесни? Защо Ерик не можеше да си остане само задник? Защото ти нарани чувствата му сериозно — пробягна в съзнанието ми, но ми беше писнало да се тревожа за чувствата на Ерик. Той беше властен тъпак! И проклет лицемер. Нарече ме развратница, но му отне по-малко от един ден да си намери друга. Пфу.

— Чакай, Ерик е с Венера? — Гласът на Джак привлече вниманието ми.

— Снощи скъсахме — с безразличен тон обясних аз и направих знак на Ерик да ми подаде подноса с бекона.

— Да, Афродита ни каза. Но сега той е с Венера? Ей така?

— повтори Джак, докато гледаше Ерик и гореспоменатата Венера, която ухажваше Ерик толкова усилено, че му се зачудих как яде. — А аз го мислех за готин разочаровано добави Джак, сякаш Ерик току-що бе спукал балона на илюзиите му.

Повдигнах рамене.

— Всичко е наред, Джак. Ерик всъщност не е лошо момче. Просто нещата между нас не вървяха. — Не ми беше приятно, че Джак се разстрои. Исках да сменя темата и обявих:

— Афродита пак има видение.

Какво видя? попита я Деймиън.

Афродита ме погледна и аз кимнах почти незабележимо.

— Калона изгаряше вампири и хора.

— Изгаря ги? — удиви се Шоуни. — Бих могла да попреча на това. Аз съм госпожица Огън.

— Права си, сестра ми — съгласи се Ерин.

— Ей, еднаквите мозъци, вие не бяхте във видението. — Афродита посочи Близначките с вилицата си, омазана със сироп. — Там имаше огън, кръв, ужас и какво ли още не, но вие вероятно сте пазарували.

Шоуни и Ерин присвиха очи и я погледнаха.

— Къде беше Зоуи? попита Деймиън.

— Зоуи беше там — отвърна Афродита. — В едното ми видение това беше хубаво, а в другото не беше.

— Какво означава това? — попита Джак.

— Видението беше объркано. Мисля, че я видях е меч с две остриета.

За мен беше очевидно, че тя протака и тъкмо си отворих устата да я подканя да им разкаже всичко, когато Крамиша, която седеше малко по-нататък вдясно от мен, вдигна ръка и размаха лист хартия.

Аз знам какво означава. Или поне отчасти. Написах това снощи, преди да си легна. — Тя се усмихна на сестра Мери Анджела. — След като изгледахме филма, който монахинята ни даде.

— Радвам се, че ти е харесал, милинка — рече сестрата.

— Да, но продължавам да мисля, че онези хлапета бяха

лоши.

— Какви ги дрънкаш? — попита Афродита,

— Бъди по-търпелива — рече Крамиша. — И покажи малко добри обноски. Пък и бележката е за Зоуи. Дай й я.

Листът мина от ръка на ръка и накрая стигна до мен. Както вероятно всички подозираха, това беше едно от стихотворенията на Крамиша. Сподавих въздишката си.

Афродита сякаш прочете мислите ми.

— Моля те, не ми казвай, че пак е пророческо стихотворение. Боже, заболява ме главата от тях.

— По-добре се зареди с аналгин — посъветвах я аз. Прочетох наум първия ред, примигах и после вдигнах глава и погледнах Афродита. — Какво каза преди малко? Нещо за меч?

— Тя каза, че във видението си била с меч е две остриета. Това е Калона. Затова ти дадох стихотворението сега, вместо да чакам да останем насаме. — Пронизващият поглед на Крамиша намери Ерик и тя добави: — Аз имам повече ум в главата си от някои и не се показвам пред всички.

Първият ред от стихотворението е: „КА — меч с две остриета“ — започнах аз.