Изкушена полностью

— Скоро ще се съмне. Трябва да изчакаме слънцето да залезе. — Гласът на Старк беше напрегнат от безсилие. — Защото сега, след като ледената буря свърши и слънцето ще се вижда, Стиви Рей и аз ще изгорим, докато стигнем до самолета.

— Тръгвате по залез слънце — нареди Ленобия, — а дотогава пригответе багажа си, нахранете се и си починете! Аз ще уредя пътуването.

— Мисля, че Зоуи не трябва да отива на остров Сан Клементе — заяви Старк и се обърна към Дарий за подкрепа. — Не сте ли съгласни, че е лоша идея да бъде там, където Афродита я е видяла да се удавя?

Старк, тя също видя, че ме обезглавяват тук, в Тулса, но това не се случи, защото приятелите ми не ми бяха обърнали гръб. Не е важно къде съм, а да знам, че когато съм в опасност, съм обградена от хора, които ми пазят гърба.

— Но тя те е видяла с мен! Ако аз не мога да те защитя, кой може?

— Аз — обади се Дарий.

— И въздухът — добави Деймиън.

— Огънят също може да срита някой друг задник — рече Шоуни.

— Аз имам връзка с водата и няма да позволя Зоуи да се удави! — възмутено заяви Ерин.

Земята винаги ще те пази, Зоуи — каза Стиви Рей. Изразителните й очи бяха тъжни.

— Аз съм досаден човек, но мога да бъда и опасен. Ако някой надвие Дарий, теб и интелектуалните изроди, ще трябва да се разправя е мен — допълни Афродита.

— Добави още един човек към миш-маша от новаци и вампири каза Хийт.

— Виждаш ли? — обърнах се аз към Старк, като усилено мигах, за да попреча на сълзите да потекат по лицето ми. — Няма да бъдеш сам. Всички ще си помагаме.

Той ме погледна в очите и аз видях колко е изтерзан. Да убият Висшата жрица, пред която е положил клетва, беше кошмарът на всеки воин. Видението на Афродита, че той е бил там, но въпреки това аз съм била убита, напълно разклати увереността му.

— Всичко ще бъде наред. Обещавам — добавих аз.

Старк кимна и отмести очи, сякаш вече не издържаше на погледа ми. ^

— Добре. Да се залавяме за работа. Не вземайте много багаж. Няма да имате време да го носите насам-натам. Вземете си ученическа чанта с най-необходимите неща даде последни наставления Ленобия. Видях, че Афродита пребледня от ужас, и трябваше да се закашлям, за да не се изкикотя. — Ще се срещнем в столовата по залез слънце. — Тя тръгна, но после спря на прага. — Зоуи, недей да спиш сама. Гледай да избиеш Калона от главата си. Не искаме той да разбере, че отиваш при него.

Преглътнах с усилие, но кимнах.

— Да, добре.

— Бъди благословена.

— Бъди благословена — отвърнахме в хор всички, дори Хийт.

Ленобия затвори вратата и в продължение на няколко минути никой не каза нищо. Мисля, че всички бяхме леко зашеметени и не разбирахме съвсем обстоятелството, че ще ходим в Италия и ще говорим пред Висшия съвет на вампирите. Или поне аз щях да говоря пред тях. По дяволите. Трябваше да говоря пред Висшия съвет на вампирите. Или може би когато се изправех пред старите, властни вампирки, щях да получа пристъп на бурна диария и да се надрискам. Да. Това със сигурност щеше да смае Съвета. „Уникална“ щеше да бъде само една от думите, с които щяха да ме нарекат.

Въпросът на Джак прекъсна полуистеричния ми умствен брътвеж.

— Какво ще правим с Херцогинята и котките?

Погледнах Нала, която мъркаше до мен.

— Не може да ги вземем. Няма начин отсече Старк, а после добави с по-нормален глас. — Но когато се върнем, ще бъдат ядосани. Особено котките. Те са злопаметни.

Афродита изсумтя.

— Ти ли го казваш? Виждал ли си моята Злодеида? Като стана дума за нея, смятам да прекарам малко стойностно време с нея, докато хапна нещо и приготвя багажа си. Тя се усмихна престорено свенливо на Дарий. — Ако искаш да се включиш в стойностното време, поканен си.

— Не е нужно да повтаряш. Бъди благословена, жрице — каза ми той, хвана я за ръката и тръгна към стаята й да правят един господ знае какво.

— По-добре и ние да се погрижим за нещата си предложи Деймиън.

— Не мога да повярвам, че трябва да вземем само по една ученическа чанта с дрехи. Къде ще си сложа всичките обувки? — затюхка се Джак.

— Мисля, че трябва да вземем само един чифт обувки — услужливо каза Хийт.

Джак все още пъшкаше ужасен, докато двамата с Деймиън излизаха.

Останах със Старк, Хийт и Стиви Рей. Преди положението да стане твърде неудобно, Старк ме изненада, като попита:

— Хийт, би ли спал със Зоуи?

Бих искал непрекъснато да спя с нея.

Ощипах го по ръката, но той се ухили като идиот.

— А ти какво ще правиш? — попитах аз Старк.

Той не пожела да ме погледне в очите.

— Искам да огледам периметъра преди разсъмване. Ще проверя и дали Ленобия се нуждае от помощ да уреди пътуването, а после ще хапна нещо.

Къде ще спиш?

— В мрака. — Старк се обърна към мен, сложи десния си юмрук на гърдите и ми се поклони официално. — Бъди благословена, милейди.

Той излезе, преди да успея да кажа нещо.

Онемях от почуда.