Изкушена полностью

Царството на сънищата е част от Другия свят. Не подценявай силата на онова, което се случва тук. — Той избърса лице с опакото на ръката си и отново ме изненада, като се усмихна смутено. — Сигурно ти изглеждам глупав. Знам, че ти не умря, разбира се, но беше толкова реално… и познато до болка.

Втренчих се в него, без да знам какво да кажа. Нямах представа как да реагирам на този вариант на Калона, който изглеждаше и се държеше по-скоро като ангел, откол-кото като демон. Напомняше ми на онзи Калона, който се беше предал пред чара на Ая и с готовност бе попаднал в капана на прегръдката й е уязвимост, която още ме обсебваше. Този му облик напълно контрастираше на държането му предишния път, когато ме прелъстяваше, опипваше и…

Присвих очи и го погледнах.

— Как по-точно съм тук? Не спя сама и не съм с приятелка, а в обятията на човешкото момче, с което съм Обвързана. Той и аз определено сме нещо повече от приятели. Ти не би трябвало да си тук — казах аз и посочих главата си.

— Не съм в главата ти. Ти не си ме повикала в съня си. Аз привлякох душата ти при мен. Нахлуването беше мое, без ти да ме поканиш.

— По-рано твърдеше друго.

— Тогава те излъгах. Сега ти казвам истината.

— Защо?

— По същата причина, поради която успях да те привлека тук в съня ти, въпреки че си в обятията на друг. Този път… за пръв път… мотивите ми са искрени. Не се опитвам да те манипулирам, нито да те прелъстя. И ще ти говоря само истината.

Как очакваш да ти повярвам?

— Вярваш ли ми, или не, това не променя естеството на истината. Ти си тук, Зоуи, когато не трябва да си тук. Това не е ли достатъчно доказателство за теб?

Прехапах устни.

— Не знам. Не познавам законите тук.

— Но познаваш силата на истината. Показа ми го по време на последното си посещение. Не можеш ли да почерпиш от тази сила, за да прецениш достоверността на думите ми?

Благодарение на Деймиън аз знаех какво означава достоверност, затова престанах учудено да хапя устни. Проблемът беше какво да отговоря. Калона ме озадачаваше напълно. Най-накрая отворих уста да му кажа, че не мога да разчитам на силата на истината, когато нямам представа за какво лъже и за какво не, но той вдигна ръка, за да ме накара да замълча.

— Веднъж ти ме попита дали винаги съм бил такъв като сега и аз ти отвърнах с уклончиви лъжи. Днес бих желал да ти кажа истината. Ще ми позволиш ли, Зоуи?

Калона отново ме наричаше Зоуи! Нито веднъж не ме нарече Ая, както му харесваше. И изобщо не ме докосваше.

— Н-не знам — запелтечих като идиот аз и отстъпих половин крачка назад, защото очаквах добрият ангел да изчезне и да се появи сластолюбивият безсмъртен. — Как ще ми го покажеш?

Красивите му кехлибарени очи помръкнаха от тъга. Калона поклати глава.

— Не, Зоуи. Не трябва да се страхуваш, че ще се опитам да те любя. Ако направя опит да се отметна от истината и да те прелъстя, сънят ще се разпадне и ти ще се озовеш в прегръдките на друг. За да ти покажа каквото трябва да разбереш, трябва само да ме хванеш за ръката. — Той протегна към мен силната си, нормална на вид ръка.

Поколебах се.

— Заклевам се, че кожата ми няма да те изгори със студената сила на страстта ми към теб. Знам, че нямаш причина да ми вярваш, затова те моля да вярваш само в истината. Докосни ме и ще видиш, че не те лъжа.

Това е само сън — напомних си аз. Каквото и да говори той за Другия свят, сънят си е сън, а не реалност. Ала истината беше реалност и в сънищата, и в будния свят, а тъжната истина беше, че аз исках да хвана ръката му и да видя какво ще ми покаже Калона.

Вдигнах ръка и притиснах длан до неговата.

Той говореше истината. За пръв път кожата му не ме смрази със страст и сила, които не можех да приема дори когато не можех да се насиля да ги отхвърля напълно.

Искам да ти покажа миналото си. — Калона замахна три пъти с другата си ръка, сякаш избърсваше невидим прозорец. Въздухът потрепери и с ужасяващ звук на разкъсване нещо се отвори пред нас, като че ли той бе разкъсал царството на съня. — А сега виж истината!

По негова заповед разкъсаното пространство в небето се раздвижи и после сякаш се включи голям телевизор с плосък екран и аз започнах да гледам откъси от миналото на Калона.

Първата сцена ме накара да затая дъх от красотата й. Калона беше там, полугол както винаги, но този път държеше дълъг и опасен меч, а друг беше в ножница, завързана на гърба му. И крилата му бяха чисто бели! Той стоеше пред великолепна врата на мраморен храм. Изглеждаше страшен и благороден — истински воин от главата до петите.

Строгото му изражение се промени и омекна. По стълбите на храма се заизкачва жена и Калона й се усмихна с очевидно обожание.

Добра среща, Калона, воине мой.

Гласът й отекна странно от миналото и аз ахнах. Не беше нужно да видя лицето й. Веднага познах гласа й.

— Никс! — извиках аз.

Да — потвърди той. — Аз бях воин, положил клетва да служа на Никс.