Изкушена полностью

— И твоят консорт ли ще идва? — Ленобия довърши изречението ми и озадачено повдигна едната си вежда.

— Да! — отговори Хийт и ме прегърна. Не се знае кога Зоуи може да изпита потребност да ме ухапе.

— Добре, Хийт, всички го разбират. — Усетих, че лицето ми пламна, и нарочно отбягнах погледа на Старк.

Като консорт на Висша жрица ще ти бъде позволено да влезеш в залата на Съвета обясни Ленобия, — но нямаш правото да говориш.

— Има много правила как да се държиш пред Съвета, нали? — попита Деймиън и на мен ми се догади още повече.

— Правила?

— Да — потвърди Ленобия. Системата е древна и целта й е да предотврати хаос, но по принцип изслушват всички оратори. Трябва да спазвате правилата, иначе ще ви изведат от залата.

— Но аз не знам правилата!

— Моята приятелка Нрсея, също преподавателка по езда на остров Сан Клементе, ще ви посрещне на летището. Тя ще ви заведе в стаите ви на острова и ще ви инструктира какъв е етикетът на Съвета.

— И нищо ли няма да мога да кажа? — попита Хийт.

— Абе, ти увреден ли си? — провикна се Афродита. — Нали това ти обясни Ленобия?

— А за теб не съм сигурна дали изобщо ще те допуснат в залата на Съвета — обърна се Ленобия към Афродита.

— Какво? Но аз съм… — Афродита млъкна. Истината беше, че тя е човек, специален, но човек.

— Но Ерсея иска да присъстваш — продължи Ленобия. — Ще видим дали ще те приемат, или не.

— Качвайте се в самолета. Азтрябва да поговоря с Ленобия за секунда.

— Ще заминете от изход двайсет и шест — добави Ленобия. — Бъдете благословени и нека Никс бъде с вас.

Бъди благословена! — отговориха всички и се отправиха към виещата се опашка пред охраната.

— Как са ранените новаци? — попитах аз.

— Много по-добре. Благодарение на онова, което ти направи за тях — отвърна Ленобия.

Махнах с ръка.

— Радвам се, че са по-добре. Ами Дракона?

— Скърби безутешно.

— Много съжалявам.

— Победи Калона и спри Неферет. Това ще му помогне.

Не обърнах внимание на обземащата ме паника и смених

темата.

— Какво ще правиш с червените новаци?

— Мислих по този въпрос и смятам да уважим волята на тяхната Висша жрица. Ще говоря със Стиви Рей, когато се върна в училището, и ще решим какво според нея е най-доброто за тях.

Стори ми се странно, че Ленобия нарича Стиви Рей Висша жрица, но не в лошия смисъл.

— Трябва да знаеш, че има и други червени новаци освен онези, които са със Стиви Рей.

Ленобия кимна.

— Дарий ми каза.

— Какво ще правиш с тях?

— Както и с другите, решението зависи от Стиви Рей. Положението е трудно. Дори не знам в какво точно са се превърнали. — Ленобия сложи ръка на рамото ми. — Зоуи, не трябва да допускаш случилото се тук да те разсейва. Съсредоточи се върху Калона, Неферет и Висшия съвет. Аз ще се погрижа за Дома на нощта.

Въздъхнах.

— Добре. Ще го сторя. Поне ще се опитам.

Тя се усмихна.

— Уведомих Висшия съвет, че те смятаме за наша Висша жрица.

Стъписах се.

— Сериозно?

— Да. Ти наистина си Висша жрица, Зоуи. Заслужи го. И си свързана с Никс така, както никой новак или вампир не е бил. Следвай напътствията на богинята и ни накарай да се гордеем.

— Ще направя всичко възможно.

— Само това искаме от теб. Бъди благословена, Зоуи Редбърд.

— Бъди благословена — отвърнах аз и тръгнах към изход двайсет и шест, като се опитах да не мисля твърде много за факта, че една Висша жрица на Никс не би трябвало да сънува бившия воин на богинята.

* * *

— Бабо! Здравей. Как се чувстваш? казах аз по мобилния си.

— О, Зоуи, пиленце! Днес съм по-добре. Мисля, че краят на бурята ми даде сили. Ледът е красив, но само в малки дози.

— Хей, не мисли, че това означава, че трябва да бързаш да се върнеш във фермата за лавандула. Моля те, обещай ми, че ще позволиш на сестра Мери Анджела да се грижи за теб известно време.

— Не бой се, а-вет-си а-ге-хут-са. Компанията на добрата сестра много ми харесва. Ще дойдеш ли да ме видиш довечера? Как вървят нещата в училище?

— Затова ти се обаждам, бабо. Готвя се да се кача на училищния самолет и да замина за Венеция. Калона и Неферет са там и, изглежда, се бъркат на Висшия съвет.

— Лоша работа, а-вет-си а-ге-хут-са. Няма да влизаш в битката сама, нали?

— Не, бабо. Цялата група е с мен. Плюс Хийт.

Добре. Не се срамувай да използваш връзката си с него. Такъв е естественият ред на нещата.

Задавиха ме сълзи. Трайната и неизменна обич на баба, колкото и чудовищен и странен да бе станал животът ми, беше основата на целия ми свят.

— Обичам те, бабо.

— И аз те обичам, а-вет-си а-ге-хут-са. Не се тревожи за мен. Съсредоточи се върху задачата си. Ще бъда тук, когато спечелиш битката.

— Говориш така, сякаш си убедена, че ще я спечеля.

— Сигурна съм в теб, а-вет-си а-ге-хут-са, и че имаш благоразположението на богинята.

— Бабо, имах много странен сън за Калона. — Заговорих по-тихо, въпреки че се отдалечих от останалите хлапета, които чакаха до изхода самолетът ни да бъде готов да се качим. Видях, че Калона не винаги е бил лош. Някога той е бил воин на Никс.

Баба дълго мълча и накрая отговори:

— Това прилича по-скоро на видение, отколкото на сън.