Изкушена полностью

Почувствах, че тя е права.

— Видение! Тогава означава ли, че е истина?

Не е задължително, въпреки че придава на видяното по-голямо значение от съня. А на истина ли ти приличаше?

Прехапах устни, но признах:

Да, имах чувството, че виждам истината.

— Не забравяй да смекчаваш чувствата си със здрав разум. Слушай сърцето, ума и душата си.

— Опитвам се, бабо.

— Намери равновесие между чувствата си и логиката, и разума. Ти не си Ая, а Зоуи Редбърд и имаш свободна воля. Ако ти стане прекадено трудно, потърси помощ от приятелите си, особено от Хийт и Старк. Те са свързани с теб, Зоуи, а не с духа на древното момиче от племето чероки.

- Права си, бабо. Ще го запомня. Аз съм аз и това няма да се промени.

— Зи! Качваме се! — извика Хийт.

— Трябва да затварям, бабо. Обичам те!

— Обичта ми е с теб, а-вет-си а-ге-хут-са.

Влязох в самолета, вдъхновена от обичта на баба. Тя имаше право. Трябваше да намеря равновесието между онова, което знаех за Калона, и онова, което мислех, че знам за него.

Позитивното ми отношение се засили, като видях страхотния самолет, с който щяхме да летим. Пътническият салон беше като в първа класа и имаше огромни кожени седалки, които ставаха на легла, и свръхплътни щори на стъклата. Минах покрай всеки прозорец и ги смъкнах.

— В момента няма слънце, умнице — подхвърли Афродита.

— Грижа се за това, в случай че някой от вас забрави да ги спусне.

— Няма да изгоря твоя воин, защото тогава моят воин ще има твърде много работа.

— За теб никога няма да бъда зает — отговори Дарий, седна до нея и вдигна облегалката за ръцете между тях, за да се гушкат.

— Гадост — рече Ерин.

— Да се преместим в дъното на самолета, за да не ни накара Афродита да повърнем предложи Шоуни.

— Предлагат ли напитки тук? — попита Деймиън.

— Надявам се. Бих изпила една бира — отвърнах аз. Зарадвах се, че всички говорят нормално, така както и аз изведнъж се почувствах.

— Ленобия каза, че ще пътуваме сами, но се обзалагам, че щом излетим, ще потърсите и ще намерите нещо за пиене — обади се Дарий.

— Аз знам къде държат бирата — заяви Старк. С този самолет пътувах от Чикаго дотук. Ще ви донеса бира, след като излетим. Той посочи празното място до себе си. — Ще седнеш ли до мен?

— Хей, Зи! — извика Хийт от задната част на самолета. — Запазил съм ти място тук.

Въздъхнах.

— Знаете ли какво. Мисля да седна тук сама и да се опитам да поспя. Умората от дългото пътуване в друга часова зона е убийствена — казах аз и избрах седалка на половината разстояние между Хийт и Старк.

— Ще глътна ксанакс. Знам как да пътувам със самолет — рече Афродита. Ще бъда готова да хукна по магазините веднага щом кацнем във Венеция.

Магазини? — провикна се Шоуни.

— Пазаруване? — припя Ерин.

— Може би трябва да отидем с Афродита.

— Отлична идея, сестра ми — съгласи се Ерин.

Усмихнах се, когато Близначките се преместиха далеч

от Афродита, която им се усмихна подигравателно и бързо започна да съставя списък на възможностите за пазаруване във Венеция.

— Вземи. — Старк ми подаде одеяло и възглавница. — Понякога в самолетите става студено, особено когато се опитваш да спиш.

— Благодаря. — Исках да му кажа, че бих желала да се сгуша при него, но не знаех как ще се почувства Хийт (който в момента разгорещено спореше дали „Макинтош“, или персоналните компютри са по-добри).

Хей, няма проблем. Разбирам — прошепна Старк.

— Ти си най-добрият воин в света.

Той ми отправи една от онези самодоволни усмивки, които много харесвах, и ме целуна по косата.

— Заспивай. Ще подслушвам психически чувствата ти. Ако нещата станат странни, ще те събудя.

— Разчитам на това.

Увих се в одеялото, отпуснах глава на възглавницата, която моят воин ми даде, и заспах, преди самолетът да излети.

И да съм сънувала нещо, не си го спомнях.

— Не съм съгласна с теб рече Ленобия.

— Но решението е мое, нали? — попита Стиви Рей.

— Да, но бих искала да размислиш. Нека дойда с теб. Или дори Дракона… Той може да те придружи.

— Дракона все още не е на себе си от смъртта на Анастасия, а ти трябва да отговаряш за нещата тук. Мисля, че не е разумно да напускаш училището точно сега. Аз ще се оправя с тях. Познавам ги. Те няма да ме наранят и дори да са загубили и последната си капка мозък и да се опитат да ми направят нещо, няма да могат. Ще призова земята и ще ги размажа. Не се безпокой. И по-рано съм се справяла с тях. Може да ги убедя да се върнат тук с мен. Може би връщането в училището ще им помогне.

Ленобия кимна.

— В думите ти има логика. Върни ги на мястото, където за последен път са се чувствали нормални, и вероятно отново ще намерят това усещане.

И аз така мисля. — Стиви Рей замълча и после добави с по-тих и тъжен глас: — Аз все още се боря със себе си от време на време. Понякога ми се струва, че мракът е толкова близо, че мога да го докосна. Виждам го и в моята група… в онези, които също са открили човечността си. И за тях не винаги е лесно.

Може би винаги ще трябва да избираш и чертата между доброто и злото не е толкова ясна за теб и твоите червени новаци.