Изведнъж осъзна решението на проблема си и едва не възкликна гласно.
А какво би станало, ако някой от тях действително реши да избере Светлината и остане тук е нея и останалите?
Тогава ще трябва да държи устата си затворена или няма да може да остане, беше мрачната мисъл, която я споходи, докато паркираше пред депото и събираше новаците си.
- Добре, готови ли сте да влизаме? Искам да не ги подценявате - каза Стиви Рей.
Без никакви разговори Далас застана зад нея, а Джони Бий го последва. Останалите тръгнаха след тях, избутвайки настрана решетката, измамно изглеждаща като цимен-тирана, която им осигуряваше лесен достъп до мазето на изоставеното депо на Тулса.
Изглеждаше почти както го бяха оставили. Имаше малко повече боклук, но си беше същото тъмно и студено мазе.
- Виждаш ли? - попита я Далас.
- Разбира се, но мисля да запаля факлите по стените, веднага щом намеря кибрит или нещо такова, за да можете да виждате и вие.
Аз имам запалка - каза Крамиша и взе да рови в огромната си чанта.
- Крамиша, само не ми казвай, че пушиш - каза Стиви Рей и грабна запалката от ръцете й.
- Не, не пуша. Това е глупаво. Но обичам да съм подготвена. А една запалка влиза в употреба от време на време. Например сега.
Стиви Рей започна да се спуска по металната стълба, но Далас сложи ръка на рамото й и я спря:
- Нека аз да сляза пръв. Мен не смятат да ме убиват.
- Откъде знаеш? - възрази Стиви Рей, но го пусна да слезе пръв.
Тя слезе след него, а Джони Бий тръгна плътно след нея.
Накара и двамата да я чакат при края на стълбата, докато се придвижи с пълна увереност през непрогледния мрак до първия от старовремските керосинови фенери, които на-времето бе помогнала да закачат на стари железничарски пирони по извитата стена на тунела. Тя запали фенера и се обърна, за да се усмихне самодоволно на момчетата си:
- Сега е по-добре, нали?
- Добра работа, момиче усмихна й се Далас. После се поколеба и наклони глава леко. - Чуваш ли това?
Стиви Рей погледна въпросително към Джони Бий, който в този момент помагаше на Крамиша да слезе по стълбата.
- Какво да чуя, Далас? - попита го тя.
Той притисна ръка към грубия бетон на стената:
- Това!
Звучеше като хипнотизиран.
Далас, да не се побърка? - каза Крамиша.
Той я погледна през рамо:
- Не съм сигурен, но ми се струва, че чувам бръмченето на електрическите кабели.
Това е нелепо отвърна Крамиша.
- Е, ти винаги си бил много добър с електрическите работи - каза Стиви Рей.
- Да, но никога не съм ги чувал преди. Сериозно. А сега мога да чуя бръмченето на тока през кабелите.
- Може би това е някаква дарба, която имаш и досега не си забелязвал - предположи Стиви Рей.
- Но електричеството не идва от богинята. Как е възможно да има такава дарба? - попита Крамиша и хвърли към Далас подозрителен поглед.
- Защо да не е от Никс? - попита Стиви Рей. - Ако трябва да съм честна, виждала съм и по-странни неща от новак с дарба за електричество. Като... например бял бик, който символизира Мрака.
- Имаш право - съгласи се Крамиша.
- Значи мислите, че може наистина да имам дарба? - възкликна Далас и изглеждаше замаян.
- Разбира се, че може - каза Стиви Рей.
- Ако е така, направи нещо, с което да ни помогнеш каза Джони Бий и помогна на Шанън Комптън и Венера да слязат по стълбата.
- Как бих могъл да помогна?
- Ами, например, опитай се по бръмченето да разбереш дали онези гадняри са използвали електричество тук напоследък - предложи Крамиша.
- Ще проверя - каза Далас и се обърна към стената, притисна длани към бетона и затвори очи. Само след няколко секунди очите му се отвориха и той ахна изненадано. Погледът му се насочи направо към Стиви Рей.
- Да, използвали са електричество. И в момента също използват. В кухнята.
- Значи ето къде отиваме - отвърна Стиви Рей.
- Наистина ме вбесяват - каза Стиви Рей и подритна поредната празна бутилка, която се търкаляше наоколо.
- Големи са мърлъовци и гадняри - съгласи се Крамиша.
- Боже, ако ме изцапат, наистина ще се ядосам - изръмжа Венера.
- Мисля, че трябва да се концентрираме - каза Далас.
Той все още държеше ръката си върху бетонната стена.
Колкото повече наближаваха кухнята, толкова по-нетърпе-лив ставаше.
- Далас е прав каза Стиви Рей. - Първо трябва да ги изритаме оттук, а после да се притесняваме за нещата си.
- Все още имаме златната карта на Афродита - каза Крамиша.
- Е, това доста ще ни улесни да пооправим тук - въздъхна с облекчение Венера.
