— Не! Прекалено късно е! — проехтя гласът на баща й, а от устата му изхвърчаше слюнка. — За бога, отвориш ли тази врата, с всички ни е свършено. С всички до един.
Лекарят отблъсна бащата на Ашли Джун.
Писъци, идващи отвън. На жената.
Ръката на лекаря замръзна върху топката и той остана неподвижен. Каквото и да чувстваше — гняв, страх, паника, — то се изразяваше единствено чрез напрегнатите мускули на гърба му и издутите вени на шията ту. Не помръдна.
Отвън жената се спусна към проснатото тяло на дъщеря си. Капаците на всички къщи вече бяха напълно вдигнати и разкриваха надничащи през прозорците бледи лица. Секунди по-късно входните врати започнаха да се отварят със замах, трошаха се прозорци и през тях изскачаха здрачници. Памучните им пижами се надиплиха като вълнички в духани от вятъра локви, докато препускаш по улицата. Все по-бързо и по-бързо по посока на умопомрачителната находка в лицето на двама живи хепъри, проснати насред самата им улица.
Майката беше покрила с тялото си като с одеяло това на дъщеря си. Ашли Джун щеше да запомни завинаги как тя се взираше в детето си, сякаш на света не съществуваше нищо друго. В изражението й не личеше паника или отчаяние. От нея се излъчваше само майчинска утеха — като че пееше приспивна песен на съненото си детенце. После, само секунди по-късно, тялото на майката също беше покрито от одеяло, ала изтъкано от десетки освирепели здрачници. Нахвърляха се върху нея с невъздържана ярост. И само част от секундата по-късно пристигнаха други, сграбчиха я със силата на ураганна буря и я отделиха от дъщеря й, разчлениха я на хиляди кървави парченца.
Вътре в къщата никой не отронваше и дума, никой не помръдваше. Но всеки намери стена — или врата, или под, — където да притисне лице, да закрие очи и да запуши уши за да се спаси от шумовете на поглъщана плът и вида на проливана кръв.
А единственото, за което успяваше да мисли Ашли Джун, беше горкият син на лекаря, който се намираше в пълно неведение за случващото се, как бедното момче нямаше никаква представа, че майка му и сестра му са разкъсвани и че животът му е необратимо променен. Сърцето й се изпълни с тъга и състрадание към него, в този миг й се искаше да може да поеме част от болката и самотата, които скоро и несъмнено щяха да започнат да го посещават като рязко спуснала се студена нощ.
<p>25</p>Банята на Ашли Джун е точно такава, на каквато се надявах. Непокътната и пълна с почистващи средства. Домашно приготвените й смеси са сходни на моите, само че по-съвършени. Всичко е подредено в спретнати отделения, по рафтове, стелажи, в шкафчета и кошчета. Пудри, неутрализатори на миризма, калъпи сапун, нокторезачки.
