Баща й не каза нищо. Само опря длани във вратата и отпусна глава също като човек, бутащ тежка скала по стръмен хълм. Ашли Джун хвърли поглед към спалнята, където се намираше брат й. Вратата още беше затворена, а майка й и брат й стояха зад нея, преднамерено слепи и глухи за случващото се.
— Оставиш ли ни да умрем тук отвън, губиш мен! Губиш всичко, за което работихме така усърдно.
Баща й не отговори.
— Помисли за Ориджин! Той е само на седем! Колко дълго мислиш, че ще изкара сам? Пусни ни! — Останалите му думи бяха заглушени от думкане. Сега баща й удряше по вратата, а не лекарят. Блъскаше ли, блъскаше, тормозен от нерешителност.
Прозвуча още виене.
— Не мога да ви пусна! — настоя баща й. — Ще остави кървава следа, която ще ги доведе в къщата.
— Раната е нищо и никаква. Само одраскване. Ще спрем кървенето.
— Не! Вече е оставила диря. Как ще я обясним? — Следващите думи на бащата на Ашли Джун прозвучаха по-тихо, приглушени от чувството за вина. — Ще пусна теб. Но не и момичето. Разбираш ли? Без момичето.
От другата страна на вратата остана тихо за дълго време.
Към притъмняващото небе се понесоха още крясъци.
Ашли Джун се прибута по дивана, като влачеше след себе си парализираните си крака, подобни на безжизнени израстъци. От новата си позиция успяваше да надзърне пред вдигнатия капак на прозореца и да огледа по-голяма част от улицата. Наблюдаваше как лекарят забързано се втурна към жена си. Изтръгна дъщеря им от ръцете й и остави малкото телце да се строполи като безформена купчинка на земята. Кракът й се подви под ужасяващ ъгъл и остана да лежи като скършена вейка. Майката се разкрещя и острите й писъци се примесиха с воя на съкварталците.
Мъжът сграбчи жена си в гръб, блокира ръцете й и я повлече по улицата към къщата. Малкото момиченце беше оставено да лежи, а майката крещеше и се мъчеше да се освободи от хватката на мъжа си. Но той беше твърде силен. Във въздуха вече се носеше далечно жужене от автоматичното отваряне на капаците на врати и прозорци.
Бащата на Ашли Джун им отвори. Открехна вратата само колкото да минат. Лекарят влезе пръв. Но докато извърташе тялото си да се вмъкне, хватката му отслабна. Жена му се дръпна и се освободи от здравите му ръце.
— Не! — изкрещя лекарят и се обърна готов да се хвърли след нея.
Но вратата се хлопна пред лицето му. Бащата на Ашли Джун притисна тялото му към вратата и се изправи лице в лице с мъжа.
