Големият автор на финансови и политически трилъри Пол-Лу Сюлицер, известен у нас с романите "Пари", "Богаташите", "Зеленият крал", "Хана" и "Императрицата" е издаден в 45 страни в милионни тиражи. Безспорният връх на творчеството му обаче е "Картел" — роман с много напрежение и любовни страсти, с оригинални и загадъчни персонажи и безпощаден анализ на страховитата империя, изградена върху смъртоносната търговия с наркотици, която заплашва да превземе с изпраните си пари световните финанси и политическата власт. По-завладяващо и от Робърт Лъдлъм Сюлицер развихря зашеметяващата интрига на една глобална конспирация, застрашаваща съществуването на съвременното общество.
… Тези измежду вас, които робуват безропотно на кокаина, позволиха създаването на най-голямата и най-чудовищна престъпна организация, която човечеството някога е познавало. Онова, което би могло да се приеме като чисто индивидуална привичка, в действителност накърнява световния обществен ред.
… Неутолимата жажда за наркотици в Съединените щати представлява не само безпрецедентна заплаха за най-старата демокрация в Латинска Америка — Колумбия, но и опасност за всички демокрации в света.
… Малко заплахи струват толкова скъпо на американската икономика и нито една не нанася толкова поражения на нашите национални ценности и институции, нито една не погубва толкова хора.
Докато повечето опасности от световен мащаб са потенциални, пораженията и насилието, произтичащи от трафика на наркотици, са реални и постоянни. Наркотиците представляват изключително голяма опасност за нашата национална сигурност.
… Борбата срещу трафикантите на наркотици е първостепенна борба на човечеството.
На баща ми Жюл Сюлицер, сражавал се за демокрацията и свободата
На Алехандра
Джеймс Доре Макартър. Той щеше да се окаже ключова фигура в историята на Зенаид, Лакомника1 и осемнайсетметровата Мравка.
Напоследък, покрай останалите си пътувания, Макартър бе прекосил Атлантика в двете посоки четири пъти, и то за по-малко от три седмици: Този път идваше от Будапеща през Цюрих, Франкфурт и Амстердам. Пристигна в Лондон точно навреме, за да вземе конкорда на Британските авиолинии. В Монреал успя да дремне няколко часа. Между две заседания. Същите бяха строго разграничени и програмирани така, че участниците в тях да не могат да узнаят нищо нито за предидущите, нито за предстоящите срещи. След това измина с кола разстоянието от Монреал до Торонто.
От момента, в който напусна дома си на островчето в архипелага Каикос, и сетне, по време на пътуването му из Европа и оттам до Канада, хората, натоварени от Ел Сикарио2 да осигуряват безопасността му, нито за миг не го бяха изпуснали от очи. Сменяха се поетапно съгласно разработен до такова съвършенство механизъм, че в повечето случаи самият той не си даваше сметка за промените.
В Милуоки, Уискънсин, пристигна с един от редовните полети в понеделник, 19 декември, към десет часа сутринта.
Всичко му се стори нормално. Двете или три Мравки, определени му от Ел Сикарио за телохранители през предстоящия кратък престой в Милуоки, го поеха още от вратата на самолета. Останалите членове на екипа, към който принадлежаха, веднага се смесиха с тълпата. Очакващата го кола с шофьор отговаряше напълно на обичайните му изисквания — банално возило на бизнесмен от средна ръка, тръгнал на делова среща. Най-много от всичко Макартър мразеше да привлича вниманието. Така че ядът му към Лодегър, принудил го да дойде на брега на езерото Мичиган, леко се поразсея.
Колата напусна летището „Генерал Мичъл“ и пое на северозапад, прекосявайки Уест Алис по посока на Уокеша.
