Капитан Джо Белини стоеше до прозореца с разкопчана куртка и палци, пъхнати в колана, на който висеше пистолетът му. Пръстите му напипаха патрондаша. Въображението му рисуваше картина на неговото подразделение, което атакуваше огромната сива сграда отвън. На него не му допадаха трудните типове. Не му допадаха и лесните. Никакви не му допадаха.
Брайън Флин седеше пред долния орган, близо до светилището, и гледаше разтворената върху него книга.
— Шефер — засмя се той.
Джон Хики погледна книгата, озаглавена „Моите години като преговарящ за заложници“ от Берт Шрьодер.
— Шефер. Много добре, Брайън. Но в един момент ще те притисне.
Флин кимна:
— Вероятно. — Вдигна капака на клавиатурата и удари един клавиш, но от тръбите не излезе звук. — Трябва ни ключ, за да го пуснем — каза той разсеяно. Вдигна поглед към Хики.
— Не искам да го засягам на тема професионализъм. Трябва ми такъв, какъвто е. А към края, ако има нужда, ще изиграем коза си срещу него… Тери О’Нийл. — Той се изсмя: — Дали някога е имало по-нещастно копеле с повече лоши карти в ръката си, без да има и най-малка представа за това?
Флин почна:
— Здрасти, Бърк.
Бърк спря в подножието на ризницата, Флин отбеляза:
— Поисках да изпратят теб, за да изпъкнеш в очите на началниците си.
— Благодаря — Бърк вдигна голяма желязна халка с ключове. — Това ли искаш?
— Подай ми ги.
Бърк изкачи стъпалата и провря ключовете през решетката на вратата, Флин извади сензора за скрити микрофони и го прекара покрай тялото му.
— Казват, че напредъкът на технологиите действа дехуманизиращо, но тази джунджурия прави ненужно претърсването, което винаги създава напрежение. По този начин изглежда сякаш почти си вярваме — той прибра устройството.
Бърк рече:
— Какво значение има дали нося скрит микрофон или не? Няма да обсъждаме нищо, за което не бих докладвал.
— Остава да го проверим — той се обърна и викна на Педар Фицджералд, който стоеше на площадката: — Свободен си да почиваш.
Фицджералд преметна автомата през рамо и си тръгна, Флин и Бърк се гледаха известно време, после Флин заговори:
— Как разбра за нас, лейтенант?
— Не е твоя работа.
— Разбира се, че е. Майор Мартин ли ти каза?
Бърк осъзна, че се чувства по-свободен да говори без предавател, който да препраща думите му в енорийския дом. Той кимна и видя как някакъв странен израз премина по лицето на Флин.
— Той да не е някой от твоите приятели?
— Познанство на професионална основа — отговори Флин.
— Добрият майор съобщи ли ти истинското ми име?
Бърк не отговори. Флин се приближи още към вратата.
— Има една стара пословица сред разузнавачите: „Не е важно кой е изстрелял куршума, а кой е платил за него“ — погледна внимателно Бърк. — Кой е платил за куршумите?
— Ти ми кажи.
— Британското военно разузнаване осигури всичко необходимо за фенианската армия.
— Британското правителство не би поело такъв риск, само заради дребната ви война.
— Говоря за хора, преследващи собствени цели, които може да съвпадат, но може и да не съвпадат с целите на техните правителства. Тези хора говорят за някакви исторически съображения, за да оправдаят онова, което вършат…
— Ти правиш същото.
Флин не обърна внимание на прекъсването:
— Тези хора са невероятни егоисти. Животът им придобива смисъл само ако могат да манипулират, мамят, интригантстват и елиминират враговете си, истински и въображаеми, от другата или от тяхната собствена страна. Самоутвърждават се само в ситуации на криза и смут, които често самите те създават. Това са твоите хора от разузнаването, или тайни ченгета, или каквито там още се наричат. Това е майор Бартолъмю Мартин.
— Помислих, че описваш себе си.
Флин се усмихна студено:
— Аз съм революционер. Тези, които са контрареволюционери, са далеч по-окаяни.
— Може би трябва да започна да се занимавам с разследване на кражби на коли.
Флин се засмя.
— Ах, лейтенант, ти си честно ченге. Вярвам ти.
Бърк не отговори и Флин продължи:
— Ще ти кажа още нещо. Мисля, че някой в Америка е помагал на Мартин. Наложило се е. Пази се от ЦРУ и ФБР.
Бърк отново не отговори и Флин зададе въпроса:
— Кой печели най-много от това, което става днес?
Бърк вдигна очи:
— Не и ти. Скоро ще бъдеш мъртъв и ако това, което казваш, е вярно, тогава в какво се превръщаш ти? В пешка. Незначителна пешка, пожертвана от британското разузнаване и може би от ЦРУ или ФБР, заради собствената им игра.
Флин се усмихна.
— Да, знам го. Но пешката е взела топа и се намира в неговото квадратче. Пешките не бива да се подценяват. Когато стигнат до края на шахматната дъска, те могат да се превърнат в офицери.
Бърк разбра Брайън Флин. Попита:
— Ако приемем, че майор Мартин е такъв, какъвто казваш, тогава защо ми разказваш всичко това? Да не би да очакваш от мен да го разоблича?
— Не, то ще ме компрометира, нали разбираш? Просто го дръж под око! Сега, когато послужих за постигане на целта му, той иска да ме види мъртъв. Иска заложниците да умрат и катедралата да бъде разрушена, за да покаже на света какви диваци са ирландците. Внимавай какви съвети дава на твоите началници! Разбираш ли?
