— Да, има планина от злато. Плътта и кръвта Христови, които се намират в нишата на олтара, радостта и добрата воля и любовта, които царуват тук, това е нашата планина от злато. Каня ви да си вземете малко от нея.
— И може би няколко ценни бокала и златото от олтарите.
— Можете да вземете всичко това.
Флин поклати глава:
— Не, от тук няма да излезе нищо, освен ние. Задръжте си златото и любовта. — Той огледа катедралата: — Надявам се да оцелее — и погледна кардинала. — Е, може би една обиколка наоколо ще опресни паметта ви. Елате с мен. Кардиналът стана и двамата излязоха от светилището. Тръгнаха към предната част на сградата. Отец Мърфи проследи с поглед кардинала и Флин. Мегън не се виждаше. Бакстър седеше на края на скамейката, а Джон Хики до органа разговаряше по полевия телефон. Мърфи се обърна към Морийн:
— Отчаяно желаеш да направиш нещо, нали?
Тя го погледна. Катарзисът след избегнатата смърт я караше да чувства успокоение, почти блаженство, но импулсът за действие все още бе жив. Кимна бавно.
Отец Мърфи поразмисли малко и попита:
— Знаеш ли някакъв код, например Морзовия?
— Да, знам Морзовия код. Защо?
— Ти си в смъртна опасност и мисля, че трябва да се изповядаш, в случай че нещо се случи… неочаквано.
Морийн погледна свещеника, но не каза нищо.
— Довери ми се.
— Добре.
Мърфи почака Хики да затвори телефона и викна:
— Господин Хики, мога ли да говоря с вас?
Хики погледна през парапета на светилището:
— Използвай онази в стаята на младоженците, само я избърши след това.
— Госпожица Малоун иска да се изповяда.
— О — изсмя се Хики, — то може да отнеме цяла седмица.
— Не е нещо, с което да се шегувате. Тя усеща, че животът й е в смъртна опасност и…
— Така е. Добре, никой не ви спира.
Отец Мърфи се изправи, последван от Морийн. Хики видя, че тръгнаха настрани към парапета.
— Не можете ли да го направите тук?
Мърфи отговори:
— Не може пред всички. Отиваме в изповедалнята.
Хики изглеждаше недоволен.
— Добре, но не се бавете!
Слязоха по страничните стъпала и прекосиха вътрешната галерия към изповедалнята до стаята на младоженците. Хики вдигна ръката си към снайперистите отгоре и извика след двете отдалечаващи се фигури:
— Не си и помисляйте да направите някоя глупост! Държат ви на мушка. Отец Мърфи покани Морийн да влезе зад завесата и мина през свода отстрани до нея. Влезе в изповедалнята през вратата, определена за свещениците, и седна в малката тъмна кабина. Дръпна шнура, за да свали черната преграда. Морийн Малоун коленичи и погледна неясния силует на свещеника.
— Толкова отдавна не съм го правила. Не знам как да започна.
Отец Мърфи каза с тихия доверителен шепот, предназначен специално за тайнството на изповедта:
— Започни първо с откриването на бутона на звънеца върху дървената рамка.
— Моля?
— Там има един бутон. Ако го натиснеш, той звъни в горния салон на енорийския дом. Използва се в извънредни случаи, за да повикаш свещеник, ако се нуждаеш от незабавно опрощение на греховете. — Той се изсмя тихо на онова, което тя определи като професионален виц на енорийските свещеници.
Морийн промълви развълнувано:
— Искате да кажете, че можем да влезем във връзка…
— Не можем да получим обратен отговор, а и не бихме искали това да се случи. Пък и не знам дали някой ще ни чуе. Бързай сега. Предай съобщение, нещо полезно за хората отвън.
Морийн дръпна още малко завесата, за да скрие ръката си. Прокара пръстите си по дъбовата рамка и откри бутона. Натисна го няколко пъти, за да привлече вниманието на някого, после започна да почуква сигналите на Морзовия код.
ТУК Е МАЛОУН. ОТЕЦ МЪРФИ Е С МЕН.
Какво трябва да съобщи? Припомни си отново обучението, през което беше преминала — кой, какво, къде, кога, колко?
В КАТЕДРАЛАТА ИМА 13–15 ВЪОРЪЖЕНИ ХОРА. НА ВСЯКА ГАЛЕРИЯ ИМА СНАЙПЕРИСТ. ЕДИН СТОИ В БАЛКОНА НА ХОРА. ЧОВЕК НА ПЛОЩАДКАТА ПРЕД РИЗНИЦАТА С АВТОМАТ „ТОМСЪН“. ПО ЕДИН ИЛИ ДВАМА МЪЖЕ ИЛИ ЖЕНИ ВЪВ ВСЯКА КУЛА. ДВАМА ИЛИ ПОВЕЧЕ НА ТАВАНА. ПОСТОВЕТЕ СЕ СВЪРЗВАТ ЧРЕЗ ПОЛЕВИ ТЕЛЕФОНИ. ЗАЛОЖНИЦИТЕ СА В СВЕТИЛИЩЕТО.
Тя спря и си спомни откъслечните разговори, които беше дочула. Продължи по-бързо и уверено:
КУПЧИНИ СВЕЩИ НА ТАВАНА. ВЕРОЯТНО ИМА БОМБА ПОД СВЕТИЛИЩЕТО.
Отново спря и отчаяно се опита да мисли — кой, какво, къде?… Продължи отново:
МАКМЕЙЛ Е БРАЙЪН ФЛИН. ДЖОН ХИКИ Е НЕГОВАТА ДЯСНА РЪКА. ТРЕТИ КОМАНДИР Е МЕГЪН ФИЦДЖЕРАЛД. ВРАТИТЕ СА МИНИРАНИ. ЗАБЕЛЯЗАХ СНАЙПЕРИСТКИ ПУШКИ, АВТОМАТИ, ПИСТОЛЕТИ, РАКЕТИ М-72, ГАЗОВИ МАС…
— Спри! — чу се тревожният глас на отец Мърфи. Тя дръпна ръката си от бутона. Мърфи Продължи
малко по-високо:
— Разкайваш ли се за греховете си?
— Да, отче.
— Кажи веднъж молитвата за опрощение — отговори свещеникът.
Гласът на Хики отекна в изповедалнята:
— Само веднъж? Аз бих я държал на колене до Великден, ако разполагаме с повече време. Излизайте!
Морийн излезе от кабината, а отец Мърфи се подаде от свода. Той кимна на Хики:
— Благодаря. По-късно бих искал кардиналът да чуе моята изповед.
Набръчканото лице на Хики се разля в присмехулна усмивка.
— Вие пък какво сте сторили, отче?
Той се приближи до Хики.
