Катрин Панкол (родена 1954 .• ) е мИнрмшм) МН филология, преподавала е френски и лдтим<Ни, |)йОВ№ ла е като журналистка и е живял.) <■ II I И<> И(>рЦ иьув»
следва курсове по художествено пии..... II Н*ММ
бийския университет. Още първите ч11 > |"'МЙМ* челват известност и тя и се отд.111.1
Издала е общо 15 романа, но най ........■ нцт*
та, която се открива с „Жълтите очи ни к|Н|Цн§УМЦ| те", пожънала нечуван успех и изстрелилй ПвиМ най-четените автори на нашето < 1.ИряМЦ#| бащите два романа с колоритни м.-лдИнн
■ НинЯШ
валс на костенурките" и „Катериц.....чи СвИ|'<|
парк са тъжни в понеделник" затвърждават репутацията и. 11*11 |к> >л в н|>е(*пца)МЦ на 25 езика, а от книгите й са продадени над три милион.I екшмплнрй
„Жълтите очи на крокодилите" излиза през 2006 г. и получ.ни .........ДнМИ
награда „Мезон дьо ла Прес". Следващата година Панкол е у<|«п ш< шнд и < Нй*р4
дата за най-добър автор на годината. Междувременно ..> прмч ..... шНвчв
от 1 000 000 екземпляра, а правата са откупени в над десен» стряни I 1(Ш» ПМр вото полугодие на 2010 г. книгата отново е начело на прод.икГнмпе И*.Й ция и фигурира в списъка на „15-те книги, които се четат н<1 е<|пм уь»“, ряувМ с „Милениум" на Стиг Ларшон, „Парфюмът" на Патрик Зкхкинд и „Ив к ми.т мя никого" на Харлан Коубън.
Божествената Ирис има всичко - богатство, красив мъж, умни у«т#| нн § неудовлетворена от живота. Талантливата й сестра Жшефнн т Аи||Ц ( житейските превратности и с много усилия възпитава двете I и чьщ#|ш
какви искаме и какви можем да бъдем. Книга, пълна със смих и < ьлш I.......
чете на един дъх и напълно заслужава огромния си междун.чтун ,1 > »
14 лИ,
\/\Л/ « I ||||Н I I >« |
ЖЪЛТИТЕ™ ОЧИ НА РОКОДИЛИТЕ
——— Есюсайоп апс! Си11иге
СиНиге 2000
Книгата се издава с подкрепата на програма „Култура 2000" на Европейския съюз
Оиугаде *гас1иг1 ауес 1е хоиНеп с!и Ргодгатте СиНиге 2000 с!е Г11пюп еигорееппе
КАТРИН
ПАНКОЛ
ЖЪЛТИТЕ ОЧИ НА КРОКОДИЛИТЕ
Превела ой1 френски
ИК „Колибри“ 2011
КаШеппе Рапсо1
ЬЕ8 УЕ1Ж1АШЕ8 БЕЗ СЯОССЮ1ЕЕ8 © ЕсШош А1Ьт М1сЬе1 - Рапз 2006
©
ИК „Колибри“, 2011
13ВИ 978-954-529-835-6
ПЪРВА ЧАСТ
Жозефин изохка и хвърли ножчето за белене. Беше се отплес-нало от мокрия картоф и я бе порязало точно в основата на китката. Потече кръв, изцапа всичко. Гледаше сините венички, червената резка, бялата кухненска мивка, жълтата пластмасова цедка с белезникавите обелени картофи. Капките кръв се стичаха върху белите плочки. Жозефин се подпря на мивката, хвана се за нея с две ръце и се разплака.
Изпитваше непреодолима нужда да поплаче. Не знаеше защо. Имаше си причини. Цял куп. И тази щеше да свърши работа. Огледа се наоколо за кърпа, грабна някаква и здраво завърза порязаното място. „Ще се превърна във фонтан, фонтан от сълзи, фонтан от кръв, фонтан от въздишки, ще се оставя да умра.“
И това беше някакъв изход. Да се остави да умре, без да проро-ни дума, безмълвно. Да угасне бавно като мъждукаща лампа.
