Най-трудният момент беше изборът на дрехи. Чудеше се как да се облече. Като за уикенд, небрежно елегантно или с костюм? Един ден, след като набързо си беше навлякъл анцуга, Ортанс, по-голямата му дъщеря, го попита: „Татко, не ходиш ли на работа? В отпуск ли си? По ми харесва, когато си красив, с хубаво сако, хубава риза и вратовръзка. Друг път не идвай да ме вземаш от училище по анцуг.“ След което поомекна, защото дотогава не му беше говорила с този тон и той беше пребледнял... Момичето продължи: „Казвам ти го заради теб самия, татенце, защото искам да бъдеш най-красивият татко на света.“
Права беше Ортанс, хората го гледаха с други очи, когато беше добре облечен.
След партията шах се заемаше с поливането на цветята в саксиите, закачени за перваза на балкона, чистеше сухите листа, орязваше старите вейки, обръщаше с лъжица пръстта и слагаше тор, ако преценеше, че растението има нужда. Нещо го безпокоеше бялата камелия. Той й говореше, отделяше й повече време и грижи, бършеше прахта лист по лист.
От една година насам всяка сутрин се повтаряше едно и също.
Днес сутринта обаче беше допуснал леко закъснение в обичайното разписание. Шахматната партия се оказа твърде оспорвана, наложи се много да внимава, за да не се отпусне, което е трудна работа, когато човек няма с какво да си запълва времето. Главното е да не губи усещането за време и да внимава да не се разпилява. „Стегни се, Тонио - каза си, - стегни се. Не се оставяй на течението, вземи се в ръце.“
Беше придобил навика да си говори на глас и смръщи вежди, чувайки се как си отправя забележки. За да навакса забавянето, реши да прескочи заниманието с растенията.
Мина край кухнята, където жена му белеше картофи. Виждаше само гърба й и отново си отбеляза наум, че натежава. Наедряла беше в ханша.
Преди време, когато се нанесоха да живеят в този блок в едно от близките парижки предградия, тя беше висока и слаба, без грам тлъстинка.
Когато дойдоха да живеят тук, момичетата едва стигаха до кухненската мивка...
Когато дойдоха да живеят тук...
