— Планът е бил много хитро измислен — продължи Хоук. — Тъй като нямаше никаква следа от отрова, ако не беше намесата на Катрин, ние вероятно щяхме да припишем смъртта на Блексоун на естествени причини. И така, как е умрял той? Всичко се свежда до талисмана и чашата с вино. Убиецът е взел чаша с отрова и е приложил към нея заклинание за трансформация, така че тя да се превърне в чаша със съвършено нормално вино. После е дал чашата на Блекстоун. Обаче, щом Блекстоун я е вдигнал до устните си, талисманът е обезсилил магията за трансформация и виното се е превърнало в първоначалното си смъртоносно състояние. Блекстоун трябва да е умрял малко след като е влязъл в стаята си. Той е паднал на пода, изпускайки винената чаша. Тя се е търкулнала от тялото и е минала отвъд въздействието на талисмана. Така отровата отново се е превърнала във вино. Ето защо Гонт е бил в състояние безопасно да го опита. По-късно, убиецът се е върнал в стаята и е махнал винената чаша. Той е знаел, че едно щателно изследване ще разкрие истинското естество на виното. Ако всичко е вървяло според плана и смъртта на Блекстоун е била приета като сърдечен удар, убиецът вероятно би сменил оригиналната чаша с друга, съдържаща нормално вино. Но, както се развиха нещата, той вероятно е бил притиснат от времето.
— Изобретателно — каза Гонт, примигвайки умно.
— Да, но практично ли е това? — попита Доримънт. — Щеше ли да свърши работа?
— О, да — отвърна Гонт. — Това би свършило работа. И ето защо е трябвало Катрин да умре! Точно преди смъртта на Визидж, Катрин се опитваше да си спомни, кой е дал на Уилям тази последна чаша с вино. Бе сигурна, че го е видяла, но не можеше съвсем да си спомни. Тя е трябвало да умре, защото убиецът се е страхувал случайно да не бъде идентифициран от нея.
— Правилно — каза Хоук. — И така, ние установихме как е умрял Уилям Блекстоун. Сега идва ред на заподозрените: Гонт, Доримънт и Столкър. Трима заподозрени, но само един от вас е имал средствата, възможността и мотива. Гонт би могъл да направи заклинанието за трансформация на виното. Знаел е за талисмана и е както магьосник, така и алхимик. Но той е имал също една сукуба с всичката сила и всичките способности, които му е дала. Ако е искал смъртта на Блекстоун, той е разполагал с произволен брой начини, по които да я постигне, без никаква опасност следата да стигне до него. И със сигурност не би извършил убийство в собствената си къща. Едно разследване би могло да открие неговата сукуба, а той не би могъл да рискува това. Доримънт… известно време се чудех относно вас. Вие очевидно бяхте силно привързан към магьосницата Визидж, а ревността би могла да бъде мощен мотив. Ако сте помислил, че Блекстоун е всичко, което стои между вас и нея, но вие не знаете нищо за магията. Дори не знаехте как действа магията за говорене на истината.
Хоук се обърна бавно към Столкър.
