— Това трябва да сте вие, Столкър. Вие прекалено често използвахте вашия трик с трансформацията. Да се извлече алкохола от виното е едно нещо. Можех да пропусна да го забележа, но променянето на виното в успокоително средство за Гонт беше грешка. Щом забелязах това, много неща внезапно дойдоха на мястото си. Запитах се защо Блекстоун е взел тази последна чаша, когато вече беше казал, че не възнамерява да пие повече поради замайването, което му причинява виното. Той я е взел, защото сте му казал, че сте направил своя трик за извличане на алкохола. Също, когато Визидж беше убита на площадката, вие бяхте един от последните хора напуснали салона, което означава, че сте разполагал с изобилие от време, за да убиете Катрин, докато вниманието на всички останали е било отклонено. Липсата на мотив бе това, което ми пречеше дълго време докато не открих, че вие сте един ДеФерие. Следващата главна кауза на Блекстоун щеше да бъде една кампания срещу детската проституция и нейните поддръжници. Фишър и аз работехме точно по един такъв случай, когато бяхме отклонени, за да преследваме вампира от Чандлър Лейн. Причината да бъдем отклонени беше, че бяхме стигнали твърде близо до един от главните шефове — един влиятелен и много уважаван мъж с вкус към изнасилване на деца. Родът ДеФерие не са могли да понасят децата, нали? Ние никога няма да узнаем точно колко голям брой деца са били измъчвани и убивани в техните ритуали с черна магия. Вие бяхте този шеф Столкър. Вие бяхте този, заради когото ни отклониха. И ето защо ти трябваше да убиеш Блекстоун. По време на своето разследване той бе открил вашата мания за детска проституция и възнамеряваше да ви предаде на Службата по охрана веднага щом получеше конкретно доказателство, което да използва срещу вас. И той накрая го беше намерил. А вие сте спорил с него, обещавал сте му какво ли не, но Блекстоун беше честен човек. Вие не бихте могъл да го купите нито да го принудите чрез заплаха и затова го убихте. Не можехте да му позволите да каже на света какъв сте всъщност. Това щеше да унищожи вашата репутация и легендата за вас, — всичко което ви бе останало и заради което си струваше да живеете. Вие сигурно дълго сте подготвял плана за убийството му Столкър. В края на краищата, вие сте този, който пръв е казал на Визидж как да направи защитния талисман. Иронично, нали? Чрез носенето на този талисман, той, без да знае, е сътрудничил за собственото си убийство. Ако не беше Катрин, вие можеше да се отървете безнаказано и вашата малка мръсна тайна щеше да бъде в безопасност. Адам Столкър, в резултат на това аз ви арестувам за убийството на Уилям и Катрин Блекстоун.
В продължение на един дълъг момент никой не каза нищо. После Столкър тихо се засмя.
— Казах, че сте добър, нали? Вие проумяхте всичко, от началото до края. Ако не беше тази кучка Катрин… Забравих колко упорита беше тя. Можеше винаги да мисли в движение и беше адски добра актриса. Ако тя не беше размътила водата, вие нямаше да заподозрете нищо. Но това няма значение. Аз не възнамерявам да заставам на подсъдимата скамейка.
Хоук се хвърли встрани от своя стол, когато Столкър внезапно го атакува с меч в ръка. Той падна на пода и се претърколи, докато меча удари облегалката на стола, на който седеше. После бързо се изправи отново на крака с брадва в ръка. Фишър също се изправи на крака с меч готов за борба. Гонт и Доримънт наблюдаваха шокирани, когато Столкър изтегли меча си, ритна настрана своя стол и бързо отскочи назад.
— Имате добри рефлекси Хоук — каза Столкър, — но въпреки това нямате шанс срещу мен. Единственият, който би могъл да ме спре е Гонт, но моето приспивателно се погрижи за него. До няколко минути магията за изолация ще се разпадне и аз ще поема по своя път. Охраната няма да намери нищо друго, освен къща пълна с трупове, а аз отдавна ще съм изчезнал. Това ще бъде просто още една нерешена мистерия. Хейвън е пълен с тях.
— Вие няма да отидете никъде — каза Фишър, повдигайки леко своя меч.
— Вие мислите, че ще ме спрете ли момиче?
— Защо не? Навремето съм се справяла и с по-лоши създания от вас.
Столкър се усмихна презрително и пристъпи напред, а дългия му меч проблесна ярко, когато разсече въздуха към нея. Фишър събра сили и парира удара пъшкайки от усилието, което й костваше това. Мечът беше тежък, а Столкър беше точно толкова силен, колкото се говореше, че е. Тя замахна към незащитения му крак, а той парира удара с лекота. Хоук пристъпи, за да се присъедини към нея, размахвайки своята брадва. Столкър хвана един стол със свободната си ръка и го хвърли към Хоук. Един от краката на стола се отплесна удряйки го по главата и той падна зашеметен на пода. Фишър се хвърли към Столкър, който пристъпи напред, за да я посрещне. Той бързо взе инициативата и тя бе принудена да отстъпва из помещението, парирайки меча му със своя, докато търсеше и чакаше пролука в защитата му, каквато изобщо не се появяваше. Тя боравеше добре с острието, но той беше още по-добър.
