— Били са откраднати строго секретни планове за новата ядрена бойна глава W–88. Това е миниатюризирано оръжие, връх на модерната техника. По време на обира са били убити шестима души от охраната. Според официалния следствен доклад и репортажите в медиите, това е дело на китайски агенти. В неофициалния доклад обаче се твърди, че начинът, по който са убити жертвите, и методите за взлом са типични само за спецчастите на сухопътните сили. Зелените барети.
Рейс хвърли поглед към Ван Люън. Сержантът просто безпомощно сви рамене. Това бе нещо ново за него.
— Значи армията е нападнала база на военновъздушните сили, така ли? — смаяно попита Уилям.
— Разбираш ли, армията също разработва нова миниатюризирана бойна глава — отвърна Рене. — Създаването на W–88 е щяло сериозно да навреди на собствения й проект — и да допълни основанията за разпускането й през две хиляди и десета.
Рейс свъси вежди.
— И какво общо има това със Суперновата?
— Съвсем просто е. Суперновата е най-мощното оръжие. Онзи вид от въоръжените сили, който я притежава, ще осигури оцеляването си през две хиляди и десета година. Макар че това официално е проект на флота, армията също работи върху създаването й — и по всяка вероятност използва информация, която получава от източник във флота.
— Но все още никой няма тирий — отбеляза Рейс.
— И поради тази причина всички търсят този идол.
— Добре, дай да видя дали съм разбрал — каза той. — Въпреки че Суперновата официално е проект на флота, армията тайно разработва свое устройство. После, когато научава, че тук има източник на тирий, Франк Наш и отделът за специални проекти са натоварени да намерят тирия преди флота.
— Точно така.
— По дяволите — изпъшка Рейс. — Кой може да е замесен в такова нещо? — Спомни си върволицата от военни машини в Ню Йорк предишната сутрин. За това се изискваше някой с висок чин.
— Всички чак до върха — тихо отвърна Рене. — До най-висшите офицери в йерархията на американската армия. И тъкмо това ме плаши. Никога не съм ги виждала толкова отчаяни. Искам да кажа, Господи, виж тази операция. Ако успее да вземе този камък — тя кимна към идола на свободната седалка до Уилям, — армията гарантира бъдещото си съществуване. И това значи, че Франк Наш е готов на всичко, за да го получи. Абсолютно всичко.
Рейс взе идола. Той лъщеше в ръцете му и главата на звяра заплашително се зъбеше.
Уил просто тъжно го гледаше.
— Обаче има само един проблем, нали? — каза Рейс.
— Какъв проблем? — попита Рене.
— Този идол.
— Какво по-точно?
— Това е въпросът. Този идол не е от тирий. Това е фалшификат.
— Какво? — ахна Рене.
— Фалшификат? — повтори Ван Люън.
— Да — потвърди Рейс. — Ето, провери сам. — Той подхвърли лъскавия черен камък на сержанта. — Какво виждаш?
Едрият командос сви рамене.
— Индианският идол, за който дойдохме.
— Наистина ли? — Уилям се наведе напред и посочи манерката, която висеше на колана на Ван Люън. — Може ли да я взема за малко?
Той бързо развъртя капачката и изля съдържанието и върху идола.
Водата потече по главата на котката и закапа по пода на хидроплана.
— Добре. И?… — попита Ван Люън.
— Според ръкописа — каза Рейс, — когато идолът се намокри, трябва да издава нисък вибриращ звук. Този не издава нищо.
— И?
— Значи не е от тирий. Ако беше от тирий, кислородът във водата щеше да го накара да резонира. Това не е истинският идол. Този е фалшив.
— Кога разбра? — попита Рене.
— Когато го взех от работната маса. Две секунди преди кабината да избухне, противопожарната система заливаше цялото помещение с вода. Обаче той мълчеше.
— Значи Суперновата на нацистите е нямало да унищожи света, така ли? — ахна Ван Люън.
— Не — отвърна Рейс. — Термоядрените бойни глави щяха да взривят само нас и може би няколкостотин хектара от джунглата. Но не и света.
— Щом не е от тирий, от какво е? — полюбопитства сержантът.
— Не знам. Сигурно от някаква вулканична скала.
— Ако е фалшификат — каза Рене и взе идола от Ван Люън, — кой го е направил? Кой може да го е създал? Нали го открихме в храм, в който от четиристотин години не е влизал никой?
— Мисля, че знам кой го е направил — рече Рейс.
— Наистина ли?
Той кимна.
— Кой? — едновременно извикаха Рене и Ван Люън.
Уилям вдигна ръкописа в ръка, оригиналния ръкопис, същия, над който много отдавна се бе трудил самият Алберто Сантяго.
— Отговорът — каза той, — се крие в страниците на тази книга.
Рейс се оттегли в задната част на малкия хидроплан.
Скоро щяха да стигнат във Вилкафор. Ала преди това искаше да прочете ръкописа — да го дочете докрай.
Вълнуваха го невероятно много въпроси. Например кога Ренко е подменил истинския идол и как е върнал рапите в храма.
Но на първо място, повече от всичко останало, го интересуваше едно.
Къде е истинският идол.
Рейс се настани на седалката в дъното на самолета. Тъкмо се канеше да разтвори книгата обаче, когато видя на гърдите си смарагда на Ренко и го повдигна върху дланта си. Той прокара пръсти по лъскавите ръбове на зеления камък. И си спомни за скелета, от които го беше взел — скелета, който бе открил в храма.
Ренко.
