— Чист е. Няма връзки с парамилитаристични групи, даже няма досие за контакти с екстремисти. Освен това е женен за високопоставена специалистка в армията, Лорън О’Конър. Тя има чин майор, но е без боен опит. Рейс и О’Конър са се оженили в края на деветдесет и седма. Нямат деца. Поне външно бракът им е нормален. Но…
— Какво „но“?
— Но точно преди три седмици наши хора я забелязали да напуска един мотел в Гейнсвил с този човек. — Агентът подаде на Демонако черно-бяла снимка на мъж. — Казва се Трой Коупланд. Също майор от отдел „Специални проекти“ на армията. Изглежда, че от един месец госпожа О’Конър има любовна връзка с него.
— И?… — попита Демонако.
— От година Коупланд е бил под периодично наблюдение поради подозрение, че предава армейски кодове на някои парамилитаристични групи, една от които е Тексаската републиканска армия.
— Но тъй като връзката му с О’Конър е едва от месец — прибави жената, — УСВП вероятно не е взело съответните мерки.
Демонако въздъхна.
— А армията и флотът не са в много добри отношения. Години наред си дърпат килима изпод краката. — Той се о бърна. — Капитан Мичъл?
— Да.
— Армията има ли Супернова?
— Не би трябвало.
— Отговорете на въпроса ми.
— Според нас те разработват Супернова, да.
— В такъв случай възможно ли е тази О’Конър да поучава от мъжа си секретни кодове на УСВП и да ги предава на любовника си Коупланд, без да знае, че той е обвързан с тексасците?
— Ние смятаме така — потвърди младият агент.
— По дяволите!
Франк Наш слезе от хеликоптера с Духа на народа в ръце. Лорън, Марти, Коупланд и пилотът го последваха.
Перките на двата необозначени „Блак Хоук“ I, които бяха кацнали от двете страни на военния вертолет, продължаваха да се въртят.
— Отдалечете се от хеликоптера! — изкънтя гласът по високоговорителя.
Наш и другите се подчиниха.
Миг по-късно от небето с невероятна скорост се понесе ракета, която се заби в кабината му и го взриви на парчета.
Наш потръпна.
Последва тишина, нарушавана единствено от рева на — ЕЖ вата необозначени вертолета.
След около минута от по-близкия „Блак Хоук“ I слезе мъж.
Той бе в пълна бойна униформа и стискаше в лявата си ръка странен наглед полуавтоматичен пистолет.
Черното оръжие беше голямо, определено по-голямо от прочутия „Дезърт Ийгъл“ IMI, най-големият полуавтоматичен пистолет, пускан в серийно производство.
Наш веднага го позна.
Това изобщо не бе полуавтоматичен пистолет. А рядко срещан и изключително скъп „Калико“, единственият истински автоматичен пистолет в света. Просто натискаш спусъка и можеш да изпразниш целия пълнител, също като М–16.
Мъжът пристъпи към полковника, докато другите в хеликоптера държаха военните под прицел.
Непознатият протегна ръка.
— Идола, моля.
Наш бързо го измери с поглед. Беше на средна възраст, но слаб, сух, с мускулести, жилави ръце. Имаше кухо, осеяно с белези лице и оредяващ рус перчем, който се спускаше до очите му — сини очи, излъчващи омраза.
Полковникът не помръдна.
Мъжът спокойно вдигна пистолета си и пръсна черепа на пилота с къс откос.
— Идола, моля — повтори той.
Наш неохотно му подаде идола.
— Благодаря, полковник.
— Кой сте вие? — попита Наш.
Мъжът леко наклони глава настрани. После ъгълчето на устата му бавно се повдигна в лукава усмивка.
— Казвам се Ърл Битикър.
— И кой е този Ърл Битикър, по дяволите? — изсумтя Наш.
Непознатият пак се усмихна.
— Аз съм човекът, който ще унищожи света.
Рейс, Рене, Габи и Дъги надничаха през прозорците на бронетранспортьора и наблюдаваха драмата, която се развиваше навън.
— Как са стигнали дотук? — попита Рене. — Не може да има друго копие на ръкописа.
— Няма — отвърна Рейс. — Но ми се струва, че знам как са дошли.
Той се огледа наоколо в търсене на нещо. След няколко секунди го откри. Лаптопът на групата от БКА. Уилям го включи и отвори познат списък, написан на немски.
