Той кимна към ръкописа в скута на Уилям.
— Успяхте ли да откриете къде е идолът?
— Не още.
— Тогава бързо ще ви обясня, за да можете да продължите работата си. На първо място, това, което ще ви кажа, е абсолютна тайна. Знаят я само шестнайсет души в страната и петима от тях са на този самолет. Ако споменете за нея пред някого след края на операцията, ще прекарате следващите седемдесет и пет години в затвора. Разбирате ли ме, професор Рейс?
— Аха.
— Добре. Две неща оправдават създаването на Супернова. Първата причина е следната. Преди осемнайсетина месеца беше установено, че финансирани от държавата немски учени тайно са започнали да работят по Супернова. Нашата реакция беше проста: щом те щяха да притежават такова оръжие, ние също нямаше да останем по-назад.
— Страхотна логика — подметна Рейс.
— Това е абсолютно същата логика, с която Опенхаймер е оправдал създаването на атомната бомба.
— Божичко, вие висите на гърба на колоси, господин полковник — сухо отвърна Рейс. — Ами втората причина?
— Професоре — каза Наш, — някога чували ли сте за човек на име Дитрих фон Холтиц?
— Не.
— Генерал Дитрих фон Холтиц е командвал германските сили в Париж по време на отстъплението от Франция през август четирийсет и четвърта. След като станало ясно, че Съюзниците ще превземат френската столица. Хитлер пратил на Холтиц заповед, преди да напусне Париж да постави хиляди запалителни устройства из целия град… и после да го взриви.
За негова чест, фон Холтиц не се подчинил на заповедта. Той не искал да остане в историята като човека, унищожил Париж. Но в случая е важна логиката, на която се основава заповедта на Хитлер. Щом той не можел да владее Париж, никой друг нямало да го притежава.
— Какво искате да кажете? — предпазливо попита Рейс.
— Професоре, Супернова е крачка напред в развитието на строго секретен стратегически план, който се осъществява вече петдесет години в американската външна политика. Планът „Холтиц“. Известно ли ви е, че през цялата Студена война флотът на Съединените щати имаше заповед в определени стратегически точки по света постоянно да бъдат разположени определен брой подводници с ядрени балистични ракети? Знаете ли каква беше целта на тези подводници?
— Каква?
— Капитаните им имаха съвсем проста заповед. В случай че Съветският съюз победи Съединените щати в неочакван или непредвиден сблъсък, те трябваше да обсипят с град от ядрени ракети не само съветски обекти, но и всички големи градове в Европа и Америка.
— Какво!
— Планът „Холтиц“, професор Рейс. Щом ние не можем да ги владеем, няма да ги притежава никой друг.
— Но това е в глобален мащаб… — смаяно промълви Уилям.
— Точно така. Вие сте абсолютно прав. И това е причината за създаването на Супернова. Съединените щати са най-силната държава на тази земя. Ако някой се опита да промени положението, ние ще го информираме, че имаме Супернова. Ако предприемат по-нататъшни стъпки и последва конфликт, в който Съединените щати бъдат победени или още по-зле, парализирани, ние ще взривим устройството.
Стомахът на Рейс се сви.
Дали всичко това беше истина? Дали ставаше въпрос за политика? Щом не можеше да контролира света, Америка щеше да го унищожи?
— Как сте могли да създадете такова нещо?
— Ами ако Китай реши да обяви война на Съединените щати, професор Рейс? Ами ако китайците спечелят? Искате ли в Америка да се установи китайски режим?
— Но вие предпочитате да умрете, така ли?
— Да.
— И да отнесете със себе си останалата част от света — прибави Рейс. — Вие трябва да сте най-ужасните губещи на земята.
— Даже да е така — промени тона си Наш, — в този случай действа законът за непреднамерените последствия. Новината за създаването на устройство, способно да унищожи планетата, изкара на повърхността други заинтересовани страни, страни, за които такова оръжие ще е силен коз за постигането на собствените им цели.
— Какви страни?
— Някои терористични групи. Хора, които ще държат света за заложник, ако се докопат до работеща Супернова.
— Ясно — рече Рейс. — И сега вашата Супернова е открадната, навярно от терористи.
— Точно така.
— Вие сте отворили кутията на Пандора, нали, доктор Наш?
— Да. Да, боя се, че имате право. И тъкмо затова трябва да намерим идола преди всички останали.
С тези думи Наш и Коупланд отново оставиха Рейс сам е ръкописа.
Той се опита да събере мислите си. В главата му цареше хаос. Супернова. Глобално унищожение. Терористични групи. Не можеше да се съсредоточи.
Уилям се отърси от това състояние, насили се да се концентрира и откри докъде е стигнал — мястото, в което Ренко и Алберто Сантяго току-що бяха избягали от обсадения Куско.
Рейс дълбоко си пое дъх, намести очилата си и за втори път потъна в света на инките.
Ние се носехме в нощта — аз, Ренко и Басарио — пришпорвахме конете си и ги карахме да препускат по-бързо отвсякога. Защото испанците бяха по петите ни — Ернандо И неговите конници, които ни преследваха като псета.
