Но аз не можех да взема пари от Бил просто ей така. Разбира се, ако имахме брак, би било нормално; при семейните двойки всичко е общо. Но ние не можехме да сключим брак. Законът не го позволяваше.
А и той не ми беше предлагал.
— Суки?
Примигнах и се изправих в седнало положение. Алсид стоеше облегнат на касата на вратата със скръстени ръце.
— Добре ли си?
Кимнах колебливо.
— Липсва ли ти?
Срамувах се да споменавам паричните си проблеми, а и те в никакъв случай не бяха по-важни от Бил, разбира се. Затова просто кимнах, без да навлизам в подробности.
Той седна до мен и ме прегърна с една ръка. Беше толкова топъл. Ухаеше на прах за пране „Тайд“, на сапун „Ирландска пролет“… и на мъж. Затворих очи и отново преброих до десет.
— Той ти липсва — каза Алсид, изпълнен със съчувствие. Протегна се да улови лявата ми ръка и ме притисна още по-силно до себе си.
„Нямаш представа колко ми липсва“, помислих си.
Очевидно, когато привикнеш към редовния и качествен секс, тялото ти започва да се бунтува, ако го лишиш от това удоволствие; да не говорим пък за пълната липса на каквито и да било ласки и прегръдки. Тялото ми ме молеше да съборя Алсид Ерво на леглото веднага, а оттам нататък то само щеше да се оправя с него.
— Наистина ми липсва, независимо от проблемите помежду ни — казах аз с изтънял и треперещ глас. Нарочно не си отварях очите, защото направех ли го, можех да забележа у него едва доловим импулс, съвсем миниатюрно желание, а точно толкова ми трябваше в момента. — По кое време трябва да отидем в клуба според теб? — попитах аз, твърдо решена да насоча разговора в друга посока.
Беше толкова топъл. Друга посока, Суки!
— Искаш ли да приготвя вечеря и да хапнем, преди да излезем? — най-малкото, което можех да направя. Изстрелях се от леглото като тапа; после се обърнах и го дарих с възможно най-естествената си усмивка. Трябваше да стоя далече от него, защото си нямах никакво доверие.
— По-добре да отидем в кафене „Мейфлауър“ — предложи той. — Интериорът му е като на старо бистро — то е бистро всъщност, — но ще ти хареса. Всички ходят там — от дърводелци до сенатори. Сервират само бира, това устройва ли те?
Свих рамене и кимнах. Нямах никакви претенции.
— Аз не пия много — казах.
— Нито пък аз — отвърна той. — Може би защото баща ми има навика да пие твърде често и твърде много. В такива моменти взема доста неразумни решения — Алсид сякаш съжали за откровението си. — А след „Мейфлауър“ отиваме направо в клуба — бързо добави той. — Напоследък се мръква рано, но вампирите идват доста по-късно: едва след като са се подкрепили добре с кръв, намерили са си придружители и са се погрижили за бизнеса си. Трябва да сме там около десет. Предлагам да излезем да хапнем към осем, ако това те устройва.
— Разбира се, устройва ме идеално — и тук се видях в чудо. Беше два часът следобед. Апартаментът нямаше нужда от чистене. Нямаше смисъл да готвя. Имах любовни романи в куфара и можех да почета, но реших, че не е добра идея да разпалвам фантазиите си допълнително.
— Имаш ли нещо против да изляза, за да се видя с някои наши клиенти? — попита той.
— О, няма проблем, разбира се — нямах нищо против да стои колкото се може по-далече от мен. — Върши си спокойно работата. Аз си нося книги, а тук има и телевизор — можех да започна да чета криминалния роман.
— Ако искаш… знам ли и аз… сестра ми Джанис има козметичен салон. Намира се на четири пресечки оттук, в един от по-старите квартали. Тя се омъжи за местен. Ако искаш, иди там и си направи някоя процедура за разкрасяване.
— О, аз… ами, такова… — чудех се как да намеря достоверна и учтива причина да му откажа, тъй като на пътя към това изкушение стоеше зловещата бариера на моето безпаричие.
Лицето му внезапно се озари от нова мисъл.
— Ако отидеш, това ще даде възможност на Джанис да те огледа от глава до пети. Предполага се, че ти си момичето ми, все пак, а тя ненавиждаше Деби. Посещението ти ще й достави удоволствие, наистина.
— Много мило от твоя страна — казах аз, опитвайки се да прикрия смущението и вълнението си. — Не го очаквах.
— И ти се оказа по-различна от онова, което очаквах — каза той и остави бележка с номера на сестра си на масичката, преди да излезе по задачи.
Джанис Ерво Филипс (омъжена от две години, майка на едно дете, както узнах набързо) се оказа точно такава, каквато би могла да бъде сестрата на Алсид: висока, привлекателна, пряма и самоуверена; управляваше бизнеса си сама, и то доста успешно.
Рядко ходех в козметични салони. Баба винаги си къдреше косата сама вкъщи, а аз никога не съм боядисвала моята, нито пък съм я подлагала на каквито и да било процедури, освен подстригване от време на време. Когато признах това на Джанис, която забеляза как се оглеждам наоколо с присъщото за невежите любопитство, кръглото й лице се озари от широка усмивка.
— Значи трябва да те обработим по пълната програма — заяви тя с видимо задоволство.
— Не, не, не — тревожно запротестирах аз. — Алсид…
