Книга на илюзиите полностью

На следващата вечер завесата се вдига и представлението има зашеметяващ успех. Но месарят, собственикът на универсалния магазин, шерифът и дебелата жена са сред публиката и още докато актьорите приемат овациите и пращат въздушни целувки на ентусиазираната тълпа, един полицай поставя белезници на Хектор и го подкарва към затвора. Но той е щастлив и не показва и сянка от угризение. Спасил е представлението и дори заплахата да изгуби свободата си не може да омаловажи неговия триумф. Всеки запознат с трудностите, които срещал Хектор докато правел филмите си, няма как да не разчете „Реквизит“ като притча за неговия живот, обвързан чрез договор със Сиймор Хънт и изпитанията в работата с „Калейдоскоп“. Когато всяка карта в тестето е белязана срещу теб, единственият начин да вземеш някоя ръка е да нарушиш правилата. Сиромах човек — жив дявол, както казва старата поговорка, и ако те спипат на местопрестъплението, губиш, но поне не си се дал без бой.

Това бодряшко пренебрежение към последствията бива помрачено в единайсетия филм на Хектор, „Господин Никой“. Не му оставало много време, трябва да е знаел, че с изпълнението на договора приключва и кариерата му. Задавал се звукът. Неизбежен факт от живота, неотменимост, която щяла да разруши всичко съществувало преди, и изкуството, което Хектор овладял с такива усилия, щяло да загине. Дори ако можел да пренастрои идеите си така, че да се приспособи към новата форма, нямало да има смисъл. Хектор говорел със силен испански акцент и в момента, в който отворел устата си на екрана, американската публика щяла да го отхвърли. В „Господин Никой“ той си позволява да изпадне донякъде в огорчение. Бъдещето било заплашително, а настоящето — помрачено от нарастващите финансови проблеми на Хънт. С всеки следващ месец болестта се пренасяла по всеки орган на „Калейдоскоп“. Бюджетът се свивал, заплатите оставали неплатени, а високите лихви по краткосрочните кредити оставяли Хънт в постоянна нужда от пари в брой. Вземал заеми от дистрибуторите срещу бъдещите приходи и когато на няколко пъти се отметнал, кината започнали да отказват филмите му. По това време Хектор бил в стихията си, но тъжната истина била, че все по-малко хора имали възможността да го видят.

„Господин Никой“ е реакция на това задълбочаващо се неудовлетворение. Злодеят в историята се казва С. Лестър Чейс и открием ли веднъж корените на това странно и изкуствено име, няма как да не разпознаем в него метафоричния образ на Сиймор Хънт. На френски hunt е chasse; като махнем второто s, остава chase. Да отбележим, че Сиймор може да се чете като see more, а Лестър често се съкращава на Лес; така С. Лестър става на С. Лес — или see less — и значението на името вече е очевидно. Чейс е най-злонамереният герой във филмите на Хектор. Той си е наумил да унищожи Хектор и да го лиши от идентичност и привежда плана си в действие не като изстрелва куршум в гърба му или забива нож в сърцето му, а като го излъгва да изпие някаква магическа отвара, която го прави невидим. Фактически точно това направил Хънт с кариерата на Хектор в киното. Пуснал го на екрана и после направил всичко по силите си да не може никой да го види. В „Господин Никой“ Хектор не изчезва, но след като веднъж е изпил отварата, никой не може да го види. Той си остава пред очите ни, но всичките герои са слепи за присъствието му. Той подскача нагоре-надолу, пляска с ръце, разсъблича се на оживено място в града, но никой не го забелязва. Крещи в лицата на хората, но гласът му остава нечут. Той е призрак от плът и кръв, човек, престанал да бъде човек. Все още живее в света, но в света няма място за него. Ликвидирали са го, но никой не проявява любезността или загрижеността да го убие. Просто са го изтрили.

За пръв и последен път Хектор се представя като богат мъж. В „Господин Никой“ той има всичко, което човек би могъл да желае: красива жена, две малки деца и огромна къща, пълна с прислуга. В началната сцена Хектор закусва със семейството си. Има няколко традиционни комични момента, свързани с намазването на филия и с една оса, която каца в буркана със сладко, но сцената цели преди всичко да ни представи картина на щастието. Подготвят ни за загубите, които ще понесе Хектор, и без този бегъл поглед към личния му живот (перфектен брак, перфектни деца, пълна рапсодия за семейната хармония) злото, което предстои, не би имало същото въздействие. Така съдбата на Хектор ни поразява. Той целува жена си за довиждане и в момента, в който се обръща и излиза от дома си, се гмурва в кошмар.