Дата: 232.1.1
Време: 2:01
До: целия личен състав
От: Тереза Агнес
Относно: последни думи
Току-що се сбогувах с Томас и той вече е на сигурно място в Езерото. Утре ще бъде моят ред. Доктор Пейдж ме помоли да пратя прощална бележка до всички, да споделя мислите си. Повече от щастлива съм да го сторя.
Радвам се, че се съгласихте с нашия план да запазя спомените си, както и тези на Арис. Трябват ви хора във всяка група, с които да можете да общувате и да планирате по време на различните етапи от изпитанията. Двамата с Арис ще бъдем ваши координатори.
Обещавам да запазя ролята си в тайна. Ще се старая да се държа като всички останали, доколкото е по силите ми, и няма да се намесвам в решенията им, освен ако не получа от вас други инструкции.
Работя за ЗЛО вече повече от десет години, което е по-голямата част от живота ми. Почти не си спомням времето преди това. Много хора на този свят биха казали, че съм късметлийка, защото прекарах живота си в удобства, имах чисти дрехи, топла постеля и изобилна храна. Благодарна съм за всичко, което ЗЛО ми осигури. Благодарна съм за приятелите, с които се сдобих и които са най-милите хора на света. Нямаше да свърша всички тези неща, ако не вярвах, че един ден те ще разберат и ще ми благодарят на свой ред. Благодарна съм за това, което научих, за пътя, който изминах, за опита, който натрупах и който ме създаде такава, каквато съм сега. Благодарна съм, че съм жива.
Освен това бих искала да подчертая, че вярвам в това, което върши ЗЛО.
Смятам да напиша три думи на ръката си, преди да вляза в Кутията, надявайки се, че това кратко послание ще пусне зрънца в душите на езерните, които го прочетат. Това е кратка фраза, на която се натъкнах през една студена и тъмна нощ преди много години, докато край мен надигаха истерични гласове побърканяците от ямата. Думи, в които вярвам с цялото си сърце въпреки всички ужаси.
Мисля, че знаете за какво говоря.
