Томас се чувстваше като цвете, повяхващо заради липсата на слънчеви лъчи. Никога досега не се бе чувствал толкова объркан, толкова… изпразнен. Светът над него се въртеше главоломно. Празнината вътре в него нарастваше, сякаш някой изсмукваше ума му, сякаш торнадото отмъкваше и малкото останало му съзнание.
Изсмукваше това, от което бе създаден.
Край.
Всичко си отиде. Той затвори очи. Заплака без сълзи. Непрогледен мрак изпълваше ума и тялото му. Времето се простираше пред него като безкрайно море, липсваше хоризонт, към който да се отправи. Нямаше нищо отпред, всичко бе останало зад гърба му. Часове по-късно той отвори очи.
Беше буден.
Дори се изправи.
Наоколо имаше само прашен, застоял въздух.
Дата 232.1.1. Време: 3:12
До: Председателския съвет
От: председател Ейва Пейдж
Относно: заключение
Искам да благодаря накратко на всички служители от ЗЛО. Изминаха десет години, но нашите предварителни изследвания най-сетне са към своя край. Постарахте се да научите нашите елитни обекти на всичко необходимо и на този етап вече сме готови да преминем към заключителните дни от Лабиринтните изпитания — тези, за които винаги сме знаели, че ще са най-важните.
Томас и Рейчъл са напълно готови. Всичко, което доведе до този момент, до тяхното прехвърляне в лабиринта, нямаше да стане възможно без упоритата работа на всеки един от вас. Отне ни безброй часове, щателно планиране и грижовно отношение към всеки един детайл от плана. Благодаря ви за положените усилия, които най-сетне донесоха резултат, и особено за работата ви през последните две години.
Ние не знаехме кои ще са нашите окончателни кандидати, но днес с радост празнуваме победата на Арис и Тереза и тяхната лоялност към поставената цел. Фаза 2 ще стартира незабавно и аз вярвам, че бъдещето ни е по-светло от всякога.
Отново, благодаря ви.
