Колекционерите полностью

— Направо ме убиваш, скъпа! — дрезгаво простена Багър.

О, и това ще стане, но малко по-късно!

Два дни по-късно и седмица след като се запозна с Анабел и Лио, Джери Багър беше натрупал 1 600 000 долара. Разбира се, нямаше как да знае, че това е горе-долу половината от трите милиона от двата „подготвителни“ удара. Тони имаше грижата за реалното прехвърляне на „лихвите“ по сметката на Багър, придържайки се в общи линии до така наречената „Схема на Понци“, получила популярност с изключително разрушителното си въздействие върху отделния индивид. Но Анабел беше взела всички мерки, за да не се стига до тази крайност.

Щастието на Багър бе осезаемо най-вече защото сметката се плащаше от смъртния му враг — правителството на Съединените щати. Удобно настанена сред букетите цветя в президентския апартамент на хотела — един жест на Багър след последния паричен превод, Анабел съсредоточено преглеждаше вестниците, търсейки подходящата новина. В казиното с Лио нямаха възможност за откровени разговори, тъй като се страхуваха от подслушване. Като единствен начин за комуникация използваха системата от жестове и погледи, която бяха разработили преди години и която никой освен тях не можеше да разбере.

Малко по-късно, когато се разминаха в коридора, Анабел каза „добро утро“ и премести пръстена на показалеца си. Лио отвърна на поздрава, докосна възела на вратовръзката, а след това избърса носа си. Това означаваше, че е приел посланието и ще предприеме необходимите действия.

Анабел пое дълбоко дъх и спря пред асансьора, който щеше да я отведе в кабинета на Багър. Имаше нерви въпреки мнението на Лио. Предстоеше й най-важният момент в сложната игра със съдържателя на казиното. Ако не бъдеше на висота, всичко, което бяха постигнали през последните няколко седмици, отиваше по дяволите. Щеше да изгуби не само парите, изплатени на Багър, но и нямаше да доживее разпределението на остатъка от 1,4 милиона долара.

Горилите пред вратата я пропуснаха веднага, вече свикнали с присъствието й. Багър я посрещна с прегръдка, а тя не възрази, когато ръцете му се плъзнаха по-надолу от приетото. Отстрани ги едва когато пръстите му я стиснаха отзад. Всеки път му позволяваше малко повече, като безпогрешно усещаше от какво се нуждае той в момента.

Багър отстъпи крачка назад, усмихна се и подхвърли:

— Какво мога да направя днес за моята малка вълшебница?

— Лоши новини, Джери — отвърна с въздишка тя. — Отзовават ме в централния офис.

— Какво означава това, по дяволите? — втренчи се в нея Багър.

— Означава, че ми се възлага нова задача.

— Каква задача? — попита Джери, после направи гримаса. — Знам, знам… Няма да ми кажеш.

— Това тук ще ти даде известна информация — промълви тя и му подаде вестника, който беше взела със себе си.

Той го разгърна и заби поглед в материала, който му посочи Анабел. В него ставаше въпрос за корупционен скандал в правителството, предизвикан от действията на чужда фирма на територията на Русия.

— Значи действията ти се разпростират и върху такива работи, а? — учуди се той. — От казиното скачаш направо на корумпирани фирми в чужбина?

— Не на всяка фирма — отвърна тя, докато прибираше вестника.

— Значи ги познаваш?

— Мога да ти кажа само едно: в интерес на Съединените щати е делото да не стигне до съда. А това е моя грижа.

— Колко време ще отсъстваш?

— Трудно е да се каже. След Русия вероятно ще ме изстрелят някъде другаде… — Тя потърка слепоочията си и уморено подхвърли: — Да ти се намира аспирин?

Той измъкна малко флаконче от чекмеджето на бюрото си. Анабел взе три таблетки наведнъж, преглъщайки ги с водата, която й подаде Багър.

— Не ми изглеждаш добре — загрижено каза той.

Анабел седна на ръба на бюрото.

— През тази година пътувах толкова много, че вече не помня къде съм била — въздъхна тя. — Ако използвах обикновен паспорт, сигурно щяха да ми трябват страниците на поне двайсет… Има моменти, в които на всеки му идва до гуша. Но ти не се безпокой, Джери, ще се оправя…

— Защо тогава не се махнеш? — изгледа я той.

— Да се махна ли? — горчиво се усмихна тя. — И да си прецакам пенсията? Не, Джери. Доста стаж натрупах, а дори и държавните служители трябва да ядат…

— Ела да работиш за мен. За една година ще получиш повече, отколкото за двайсет при онези клоуни.

— Да, бе!

— Говоря сериозно. Харесвам те, защото си от висока класа.

— Или по-скоро, защото ти изкарах над милион и половина долара!

— Е, не го отричам. Но едновременно успях и да те опозная. И харесвам това, което виждам, Пам.

— Дори името ми не е Пам, толкова си ме опознал.

— Не мислиш ли, че така нещата стават още по-интересни?

Тя се поколеба, после кимна.

— Напоследък наистина мисля за бъдещето си. Не съм омъжена, защото животът ми е само работа. А вече не съм първа младост.

Той стана и прехвърли ръка през раменете й.

— Ама ти будалкаш ли ме? Направо си страхотна! Всеки мъж ще се радва да те има!

— Казваш го, защото не си ме виждал сутрин преди кафето и грима — потупа ръката му тя.