Половин час по-късно цилиндрите бяха свалени и заменени от новите. Електрокарът напусна помещението, следван от работниците. Стоун изчака вратата да се затвори след тях и пристъпи към новомонтираните контейнери.
— FM–200 — установи той. — Значи действително подменят газа, както спомена Кейлъб.
— Предполагам — промърмори библиотекарят.
— Тръгваме след тях! — обяви Стоун.
— О, не, Оливър, моля те! — изскимтя Кейлъб.
— Няма как.
— Не искам… Не искам да
— Я се стегни! — изсъска Стоун, хвана го за раменете и здравата го разтърси.
— Хей, не ми харесва това, което правиш! — гневно го изгледа Кейлъб.
— Накъде е товарната рампа? — не му обърна внимание Стоун.
Тръгнаха в посоката, в която посочи Кейлъб, но в същия момент телефонът на Стоун изжужа. Беше Милтън.
Стоун му разказа с няколко думи за развоя на събитията.
— Тръгваме след контейнерите, ще те държим в течение — заключи лаконично той и прекъсна връзката.
Милтън изключи мобилния си телефон и се извърна към Анабел, седнала на леглото в хотелската стая.
— Това може да е опасно, защото нямат представа в какво се забъркват — промълви тя, след като изслуша разказа му.
— Нищо не можем да направим.
— Хей, забрави ли, че сме резерва? — извика младата жена, стана и отвори вратичката на гардероба. В ръката й се появи малка кутийка и Милтън смутено отмести очи, защото това бяха тампони.
— Не се шашкай — усмихна се Анабел. — Не си ли чувал, че жените крият разни неща между тампоните си? — Тя отвори кутийката, извади нещо от нея и го пъхна в джоба си. — Компанията се казва „Файър Контрол“, нали? Предполагам, че са тръгнали към склада й. Дали ще можеш да го откриеш?
— В хотела ти има интернет — каза Милтън, обърна се към компютъра на масичката и пръстите му затичаха по клавиатурата.
— Виж дали наоколо няма и някой по-голям магазин — подхвърли тя.
— Има — кимна след кратък размисъл той. — Освен това работи до късно.
— Много добре.
Очуканата „Нова“ следваше на почетно разстояние камионетката с надпис „Файър Контрол Лимитед“. Зад волана беше Кейлъб, до него Стоун, а Рубън се беше разположил отзад.
— Защо не се обадим в полицията и да оставим работата на тях? — недоволно промърмори Кейлъб.
— А какво точно ще им кажем? — изгледа го Стоун. — Сам каза, че библиотеката подменя противопожарната си система, а тези мъже отпред правят точно това. Само ще привлечем вниманието им върху себе си. Тук не ни трябват ченгета, а дискретно наблюдение.
— Страхотно! Значи аз поемам риска вместо полицията! Вече не знам за какво плащам данъци, по дяволите!
Камионетката зави наляво и пое по най-дясната лента на платното. Прекосиха центъра в района на Капитолийския хълм и се насочиха към един от по-малко приветливите квартали на града.
— Намали, защото всеки момент ще спрат — предупреди Стоун.
Кейлъб вдигна крак от педала и колата спря до тротоара. Камионетката зави към портал, отворен от униформен пазач.
— Това трябва да е складът — каза Стоун, докато пазачът затваряше след автомобила на компанията.
— Е, нищо повече не можем да направим — въздъхна с видимо облекчение Кейлъб. — Да се връщаме, защото след тази кошмарна вечер наистина имам нужда от чаша капучино!
— Трябва да проникнем вътре — обади се Стоун.
— И аз мисля така — подкрепи го Рубън.
— Вие и двамата сте откачени! — извика Кейлъб.
— Можеш да чакаш в колата — успокои го Стоун. — Но аз наистина трябва да разбера какво става там вътре.
— А ако ви хванат?
— Значи ще ни хванат, и толкоз. Мисля, че сме длъжни да опитаме.
— А аз да си стоя в колата, така ли? — разколеба се Кейлъб. — Няма да е честно, защото вие ще рискувате…
— Чакаш вътре, готов да потеглиш бързо, ако се наложи — прекъсна го Стоун.
— Точно така, Кейлъб — добави Рубън.
— Е, след като казвате… — съгласи се библиотекарят и стисна волана с решителен вид. — Много ме бива да паля гумите!
Стоун и Рубън слязоха от колата и се насочиха към оградата. Намерили прикритие зад купчина дъски, те насочиха вниманието си към камионетката, която беше паркирала в далечния край. Работниците слязоха и тръгнаха към главната сграда. Няколко минути по-късно те се появиха отново, облечени в обикновени дрехи, и се насочиха към колите си. Пазачът заключи портала след тях и се прибра.
— Най-добре ще е да прескочим оградата от другата страна, по-близо до камионетката — прошепна Рубън. — По този начин ще я използваме като прикритие, в случай че някой от охраната излезе.
— Добър план — кимна Стоун.
Не след дълго се озоваха на удобно за катерене място, Стоун вдигна някаква пръчка и я запрати срещу мрежестата ограда.
— За всеки случай — обясни той. — Искам да съм сигурен, че по нея не тече ток.
— Ясно.
Предпазливо се покатериха през оградата и скочиха от другата страна. Огледаха се и затичаха към камионетката, приведени към земята. На половината път Стоун изведнъж спря и направи знак на приятеля си да залегне. Изчакаха известно време, оглеждайки се на всички страни, после отново тръгнаха. На няколко метра от камионетката Стоун рязко зави и хукна към ниска бетонна постройка без прозорци. Рубън забърза след него.
